15

929 55 20
                                    

- Още! Да! Да! - розовокоското стенеше като обезумял докато двама го запълваха едновременно.

Трети вече свършваше в устата му, а той преглътна всичко с доволно изражение. Мъжете в него се надпреварваха кой ще уцели простата му първи...

Беше едно доста скъпо порно, поредното, за което Техюнг хвърли сумати пари. Той затвори лаптопа изведнъж и въздъхна отчаяно. Защо не му ставаше? Обикновено се възбуждаше лесно, а сега...

Имаше идея вечерта да разспусне малко, натоварената седмица го бе съсипала съвсем. Искаше да си почине, да се тъпче с пуканки пред телевизора, докато гледа някоя глуповата комедия, да се посмее едно хубаво. Имаше време, затова реши да угоди и на малкия си приятел, но след три порно филмчета и никакъв резултат, започна да се тревожи. Може би работата започваше да му влияе.

Той сбърчи вежди, избута кръглите си очила нагоре по носа и изрови телефона си изпод възглавниците. Трябваше да се разсее някак. Една пиянска вечер с приятели щеше да му се отрази добре. Набра номера на вечния организатор и сватосник и долепи телефона до ухото си.
- Юхуууу, Техюнг! Ти се сети, че имаш приятели.

Те се засмя на неадекватното му поведение и заговори.
- Хоби, свободен ли си тази вечер?
- Егати използвача! Голямо си копеле, да знаеш! Няма: "Как си скъпи приятелю?", няма дори едно шибано: "К'во става"! Не, Техюнг! НЕ СЪМ СВОБОДЕН! - Хосок си дереше гърлото от другата страна на линията. Около него кънтеше силна музика, чуваха се викове, а той определено беше пиян.

Техюнг не се смути от поведението му, а напротив - стана му още по-смешно.
- Исках да те видя, нали се сещаш, на по бира.
- Те, Те, Те...аз отдавна минах етапа с бирата - той зацъка неудобрително, сякаш се подиграваше на наивността на стария си познат. - Довлечи си задника до нас и стига си се самосъжалявал!
- Аз всъщност имам друг проблем...
- ЕЕЕ! КОЙ ИСКА ПРОСТИТУТКИ?!! - Хоби напълно игнорира думите от отсрещната линия и се провикна на тълпата. Отговориха му купища одобрителни викове. - Съжалявам, Те, ама батко ти Хосок тая вечер ще го огрее. Ще затварям!

Чу се продължително "бип" и Техюнг разбра, че Хосок бе затворил. Кестенявокосият се усмихна на телефона. Там със сигурност бе луд купон и без съмнение всички бяха пияни, неадекватни...И все пак! Трябваше да иде, имаше нужда от това.

Той се надигна мързеливо, толкова време бе седял на дивана, че не си усещаше краката. Разтърси се, една голяма прозявка и бе готов да се оправи.

Влезе да си вземе душ.Почти подскочи, зървайки отражението си в огледалото - беше си плашещо.

Вече разтриваше мократа си коса с кърпа, преоблечен и в малко по-бодро настроение, когато телефонът му зазвъня, мелодията се носеше из стаята, но докато Техюнг го открие - бе спрял. На екрана се изписа "Пропуснато обаждане от Джиу".
- Надали е нещо важно - заключи Те и не обърна внимание на секретарката.

Но тя отново се обади и този път получи отговор.
- Слушам!
- Пусни си телевизора! - Техюнг се заоглежда за дистанционното и изпълни нареждането.

Тъкмо щеше да попита на кой канал, когато дочу едно доста познато име. Даваха извъредни новини и темата им не беше каква да е, а именно Мин Юнги.

- ...компанията му се разви доста бързо, бизнес партньорите му са навсякъде, но тук идва и големият въпрос. Законно ли е всичко това? - Техюнг гледаше със широко отворена уста младата репортерка, която се намираше точно пред работното му място.

***

Доста кратко, доста скучно, с десет дни закъснение... Абе, нямам думи!

САМО МОЙ /YOONMIN/Where stories live. Discover now