САМО МОЙ /YOONMIN/

70

Техюнг възвръщаше старата си сила. Нещо вътре в него пърхаше неспирно и го зареждаше с енергия. Бе готов да работи, да почива, да пие, да вика, да се смее. Беше готов на всичко, трябваше му само една думичка, едно вълшебно име. Джимин.

Потъваше все по-надълбоко. Чувствата ставаха все по-силни. Беше влюбен и в това нямаше съмнение. Забрави за всички останали. Нямаше Мино, нямаше родители, нямаше секретарка или сприхав шеф. Само Джимин.

А Джимин го целуна!

Това беше най-хубавият ден! Беше най-сладкият момент! Сърцето му пърхаше щастливо, коремът му се преобръщаше, дланите му се потяха, ушите му бучаха. Беше толкова хубаво да го изпита отново. По-силно, по-красиво.

Вечерта, след като Джимин си бе тръгнал, Техюнг не успя да заспи до късно. Целувката го бе хвърлила в борба със съмнението. Дали той изпитваше същото? Дали не го бе целунал само, за да го утеши?

Ала след приказните сънища през нощта, всички лоши мисли напуснаха съзнанието му и той отново се почувства щастлив. И сляпо влюбен. Вярваше, че има място в живота на Джимин, че има място в сърцето му.

Още с влизането си във фирмата той се усмихна широко. Поздрави Джиу и дори остана при нея за няколко минути.

- Е, помисли ли за банкета? - попита го тя, когато видя, че има намерение да върви.

Техюнг я погледна за кратко, но щом вълшебното име изскочи в главата му, вече имаше отговор.

- Да, ще ходя. - Той се усмихна широко и продължи по коридора с бодра крачка. Как едно момче успя да го излекува толкова бързо? Как върна щастието му така лесно?

Техюнг не знаеше, но и не се интересуваше. Искаше само да го види възможно най-скоро.

Влезе в офиса си и веднага отвори прозореца. Показа се навън, не спирайки да се усмихва. Дори времето беше хубаво! Поне в неговите представи. Валеше пороен дъжд, но на Те му се струваше като слънчева утрин. Той проветри, докато подреждаше стаята. Не го бе правил скоро.

Малко по-късно седеше зад бюрото си и работеше така, както преди. Бързо, уверено и непрекъснато. Не отделяше очи от екрана. Някак беше успял да се съсредоточи и целеше да свърши по-бързо. Останалото време щеше да отдели на Джимин. Там, в спомените му, образът бе така ясен, така красив.