САМО МОЙ /YOONMIN/

58

Юнги се сгромоляса на стола в кухнята, полагайки глава върху ръката си. Беше така уморен, едва държеше очите си отворени. Всеки мускул в тялото му трепереше, изтощен до краен предел. Денят измина сякаш за секунди, а той не се спря и за миг. Толкова много неща се изсипаха върху главата му, чувстваше се смазан. На всичкото отгоре секретарката му беше болна, а Техюнг витаеше в облаците. Разчиташе на хора, които не познаваше съвсем, а се налагаше да им отдаде цялото си доверие. След целия този кошмар имаше нужда само от тишина и сън.

- Юнги - Чу да се провиква Джимин. Дори не направи опит да надигне глава. Нямаше сили. - Юнги? Трябва да поговорим.

Стъпките му се разнесоха из кухнята и скоро усещаше присъствието му до себе си.

- Юнги? Добре ли си? - Джимин издърпа един от столовете и се настани до него. Ръцете му полазиха по чуждия груб, изпращайки топли тръпки. - Хей, какво има? - гласът му се снижи до шепот, устните му докоснаха ушната мида на другия.

Леките докосвания прераснаха в нещо по-силно. Джимин уви длани около раменете му и започна да размачква напрегнатите мускули. Юнги издиша тежко и изстена болезнено.

- Мамка му.

Джимин не спираш да масажира гърба му, усещаше болката на другия и се движеше според гласа му. Беше хубаво да са толкова близо отново, но за жалост трябваше да прекъсне момента.

- Трябва да отидеш на масажист - констатира Чим и седна обратно на стола.

- От твоите ръце се чувствам най-добре. - Юнги най-сетне го погледна. Очите му блуждаеха.

- Как мина денят ти? - Русокосият не знаеше как да достигне до същината.

- Не ми се говори за това.

- Юнги, искам да те попитам нещо.

Мин го подкани с глава. Нещо в плахия поглед на момчето пред него му навяваше лошо предчувствие.

- Аз... - Джимин сведе глава. - Намерих някакви хапчета в гардероба.

Юнги се напрегна. Челюстта му потрепна.

- Хапчета?

- Да...успокоителни - уточни по-малкият.

Чернокосият реши, че няма защо да отрича. Вместо това премина в нападателен режим.

- Защо си ми ровил в нещата?

- Не съм - Джимин поклати глава бързо. - Вадех си дрехи и те паднаха от рафта. Моля те, Юнги, кажи ми какво става!