56

869 67 67
                                    

Джимин беше толкова щастлив. Струваше му се, че всичко сияе. Дори ужасното дъждовно време не успя да помрачи настроението му. Идеше му да подскача, да вика, да се смее с глас. Щастието му преливаше. Сякаш се влюбваше отново.

Нямаше съмнение, нямаше страх, бе прокудил всички коварни мисли, оставяйки се на течението. Юнги бе успял, Юнги се бе променил, бе го сторил заради него. Всичко беше перфектно, съвършено, сбъдната мечта.

Сутринта посрещна с широка усмивка и леко съжаление, че не се бе върнал по-рано. Беше понеделник и Юнги трябваше да стане за работа. Часовникът показваше пет сутринта, вълнението бе събудило Джимин и той нямаше търпение да зърне годеника си. В спалнята, обляна в тъмнина, можеше да разчете единствено очертанията на челюстта и косата му.

Не искаше да го буди все още, въпреки че желаеше да чуе гласа му. Наведе се над тъмния силует и зарови нос в косата му. Така, притворил очи, се наслаждаваше на познатия аромат. Усещаше как започва да се унася, затова побърза да стане.

Използва тоалетната и наплиска лицето си с хладка вода. Съзнанието му се избистри и все така усмихнат, той надникна зад рамо за последно, наслаждавайки се скришом на любимия. Напусна спалнята и пристъпи в кухнята. Запали лампата, замижавайки при силната светлина. Нетърпеливо издърпа всички завеси, откривайки тъмносиньото облачно небе. Бе сумрачно, но копнежът да види слънцето го остави в очакване.

Сипа вода в кафеварката и пусна котлона, за да я стопли. Юнги щеше да се зарадва на едно силно кафе. Изгуби няколко минути, чудейки се какво да направи за закуска, но скоро музата го навести и се захвана с приготвянето на палачинки. Внимаваше да не вдига много шум, половинката му трябваше да стане чак след час.

***


Тих шепот раздразни спящия чернокос. Юнги измърмори сънено и придърпа завивката до устните си.

- Любов. - Топла длан отмести кичури от рошавата му коса. - Време е да ставаш, скъпи.

- Джимин? - Чифт устни дариха челото му със сладка целувка.

- Добро утро, скъпи - промърмори Джимин с усмивка. - Направих закуска и кафе.

- Ммм, колко е часът?

- Шест, любов моя. Ще закъснееш.

Юнги се надигна с досада. Бе се схвана, цяла нощ бе лежал на една страна, прегърнал Джимин и сега тялото му, сякаш проплака при движението.

САМО МОЙ /YOONMIN/Where stories live. Discover now