6

944 66 2
                                    

Юнги се покатери върху него, събличайки ризата си.
- Все пак ще си поиграем - на лицето му се появи лукава усмивка.

Джимин стисна очи, прехапвайки устните си. Опитваше да възпре плача си. Тялото го болеше, главата му щеше да се пръсне. Разтвори очи съвсем леко. Образът на Мин беше размазан от насъбралите се сълзи. Изведнъж всичко сякаш се завъртя на триста и шейсет градуса, после пак и пак. Той изхлипа, стисвайки клепачи отново.

Юнги вече бе гол над него. Той откопча панталона на Парк и рязко го издърпа, смъквайки и бельото му с него. Джимин не бе възбуден, ни най-малко. Той трепереше, очаквайки следващото действие на годеника си. Мин се наведе, започвайки да целува и облизва малко над члена на по-малкия. Прокара ръка по дължината му, едва докосвайки. Издърпа кожата надолу, откривайки главичката. Палецът му мина през нея бавно, прилагайки натиск. Джимин изстена. Болеше го, но нямаше сили дори да помръдне. Юнги не спираше действието си, ставайки все по-груб. Следеше реакциите на русокосия, жаден за болезнените му стонове. Той натисна изведнъж, Джимин изви гръб и извика. Сълзи потекоха по лицето му, прехапа долната си устна и стисна чаршафа.

Юнги не се задоволи с това. Той вдигна краката на Джимин на раменете си. Намести се и тъкмо бе готов да вкара члена си, когато телефонът му звънна. Това бе звукът на надеждата за Чим. Той се надяваше телефонът да разсее чернокосия, но уви. Мин изръмжа раздразнено и без да се замисля, вкара члена си. Момчето под него извика за пореден път. От устната му се спускаше струйка кръв, сълзите не спирха, хлиповете му се усилваха. Болеше го.

Юнги се забиваше в него с ярост не присъща на някой, който обича. Телефонът не спираше да звъни и това го вбесяваше още повече. Усети, че е близо и забърза движенията си. Последен тласък, дълбок тласък. Достигна кулуминацията си, свършвайки в Джимин. Изстена силно.

Телефонът не се чуваше вече и Юнги бавно се отдели от Парк, дишайки тежко. По-малкият не издаваше звук. Бе извъртял глава настрани, очите му приковани в нищото. Мин седна на ръба на леглото с гръб към русокосия. Пресегна се и взе панталоните си от земята. Зарови из джобовете, напипвайки телефона си. Извади го, имаше пет пропуснати обаждания от Техюнг. Чернокосият изпуфтя и набра номера. Допря телефона до ухото си, очаквайки отговор от отсрещната линия. Ким вдигна почти веднага и директно се зае да обяснява причината за настоятелното му звънене.
- Сър, възникна проблем. Ким отказва да подпише без да потвърдите, че...
- До петнадесет минути съм в офиса. Чакай ме там! - Юнги нареди студено и затвори без да остави Техюнг да се изкаже.

Мин се обърна към Джимин, който не бе помръднал, очите му впити в точка насред стаята. Изглеждаше сякаш не е там, а може би наистина не беше. Юнги се надвеси над него, целувайки го по бузата.
- Оправи тук - той прошепна в ухото му. - Изкъпи се и си лягай, ще се прибера късно - постави нежна целувка малко под ухото му.

Облече се и излезе.

***

Лятната ваканция дойде и съм по-свободна.
Ще се постарая да качвам по-дълги глави и да го правя по-често (↑ω↑).

САМО МОЙ /YOONMIN/Where stories live. Discover now