66

571 61 25
                                    

Малко по малко нещата започваха да се нареждат. На Техюнг му отнеха няколко дни да се съвземе и, макар че още не се чувстваше напълно стабилен, той се реши да отметне досадния си ангажимент с посещението на родителите му. Взе им по нещо малко за Коледа и предупреди майки си, че ще им гостува. Искаше да го направи колкото се може по-бързо и безболезнено. Родителите му напомняха за старите рани и празнината в сърцето му. Родителите му и още един скъп човек.

Пътуването бе оставил за делничен ден, просто тогава намери смелост. Не очакваше семеен обяд, не очакваше отрупана трапеза и уютна обстановка. Щеше да отиде, да ги поздрави, да отговори на въпросите им и да си върви колкото се може по-бързо. Майка му не беше останала особено очарована от обаждането му. Както и очакваше, тя просто прие и му затвори, обезсърчавайки го напълно. А най-жалкото бе, че я помнеше точно такава.

Техюнг запали автомобила си и потегли. Предстоеше му час и половина път. Времето се влошаваше, улиците бяха мокри и колата лесно поднасяше. На места белееше сняг, мокър и светещ. Слънцето се криеше зад сиви облаци, всичко бе голо и самотно. Самотно като него.

Пусна радиото, на непозната за него станция, и опита да разсее мислите си с музика. Защо всичко трябваше да бъде толкова сложно?

***


- Взе ли всичко? - попита Юнги, оглеждайки багажа на сестра си за последно.

Куфарът ѝ беше вече закопчан, ала около него се трупаха множество торби с най-различни покупки. Йеджи не си беше губила времето.

- Юнги, мисля, че съм достатъчно зряла и мога да се грижа за нещата си и сама - не пропусна да се заяде тя.

Чернокосият единствено въздъхна и хвана дръжката на куфара, теглейки го след себе си. Върна се от работа по-рано, за да я изпрати до летището. Не се чувстваше особено задължен, но тя не го оставяше намира.

- Внимавай с това! - Йеджи грабна нещата си със сърдито изражение.

Единственото, което въздържаше Юнги спокоен, беше мисълта, че съвсем скоро ще се отърве от присъствието ѝ. Полетът беше след три часа, трябваше да потърпи още малко.

- Йеджи, заповядай - Джимин се появи с плик с храна, която беше приготвил.

Тя го изгледа пренебрежително, но въпреки това взе това, което ѝ се подаваше.

САМО МОЙ /YOONMIN/Where stories live. Discover now