САМО МОЙ /YOONMIN/

12

Юнги натисна дръжката, установявайки, че вратата е отключена. Той пристъпи в дома си, ослушвайки се. Чу гласове от хола и събувайки обувките си, бързо влезе в стаята. Завари Джимин и Техюнг да седят на дивана. Парк бе облегнал глава на ръката си, подпирайки се на облегалката. Личеше си, че е уморен, премигваше бавно, очите му заплашвайки да се затворят. Краката му бяха свити до тялото, бе облечен с широк суичър и плътен анцуг.

Техюнг сдеше в другия край на меката мебел, обърнат към русокосия. Изглеждаше леко притеснен.
- Ако искаш ходи си легни - той се усмихна мило. - Аз ще изчакам Юнги да се прибере.
- Няма нужда - двете момчета извъртяха глава към вратата, забелязвайки Мин.
- Сър! - Ким веднага стана от дивана, изпъвайки се като струна. Джимин имаше чувството, че е готов да козирува.

Юнги отиде до дивана с бавни и уморени крачки. Съблече палтото си и сгъвайки го на две, го остави върху подлакътника. Те продължаваше да седи изправен, преплитайки пръстите си нервно, наблюдавайки всяко действие на шефа си. Джимин обаче предпочете да игнорира чернокосия. Той се извъртя, краката му, спускайки се надолу, а ръцете, озовавайки се в скута му. Очите му зашариха по пода, без да се отделят от там.

Юнги бавно се настани до годеника си, оглеждайки го обстойно.
- Мисля, че можеш да седнеш - Мин прати раздразнено изражение на Техюнг, който веднага реагира и се върна на мястото си.

Напрежението си намери място измежду тях. Юнги, изглежда, бе единственият, който не се чувстваше неловко.
- Какво казаха от болницата?
- Лекарят даде рецепта с лекарства - Техюнг пое инициативата да обясни. - Мехлем и хапчета за засилване на имунната система - той се надигна, бъркайки в джоба на панталоните си и вадейки оттам рецептата с лекарствата. Подаде я на Юнги, който я взе и ѝ хвърли незаинтересован поглед, сетне я остави на холната масичка.
- Кога се прибрахте?
- Преди около два часа - Ким отговори припряно.

Юнги се обърна към Джимин, обхващайки брадичката му нежно, принуждавайки го да го погледне.
- Ти няма ли да кажеш нещо?

Чим бе впил влажните си очи в студеното изражение на чернокосия. Устните му потрепнаха, но не продума.

Техюнг наблюдаваше всичко отстрани. Опитваше се да разбере какво се случва, но не виждаше лицето на Парк, тъй като бе с гръб към него, и не можеше да разчете емоциите, които споделяше двойката. За сметка на това обаче, ясно разчиташе студенината в Мин.