Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know

Чак до небесата

Да бъда безкрайно сама
Означава да бъда без теб.
Отне ми смеха,
Щастието, сърцето, всичко ми отне.
Не те виня, че си тръгна,
Вината си е изцяло моя.
Сърцето ми не го изтръгна,
Аз сама ти го дадох, защото исках да съм твоя.
И сега какво?
Така ли ще завърши всичко?
Питам сто пъти защо,
Ти отговори ми изрично,
Че вече не искаш да имаш нищо общо с мен.
И предполагам, че това означава да бъдеш наранен.
Опитвам се да се правя,
че изобщо не ми пука,
Опитвам се да те мразя,
Но моето "Обичам те!" чак небесата го чуха.
Опитвам се да не мисля
Колко много искам при мене да те върна
Опитвам се да видя,
Че без теб е по-добре, но не мога да се лъжа.
Като те няма всичко е толкова безмислено.
Като си тук, тишината ти ми действа самоубийствено.
Няма ли поне да кажеш, че не съжаляваш, че сме се запознали?
Няма ли поне в спомените си да ме запазиш?
Знам, че искаш да забравиш всичко, дето сме го преживели,
Но как ще изхвърлиш тва, дет сме си говорили, и пътите, в които сме се смели?
Как ще ме погледнеш и ще кажеш, че не ме познаваш?
Да, със теб се променихме, но това не означава,
Че приятелството ни никога не е съществувало.
Сега ме погледни и ме излъжи.
Кажи ми, че нищо не е загубено.