Седнала съм, опряна в стената.
Очите си с ръце съм закрила и плача.
Превъзмогнала съм те, това го знам,
Но понякога се връщам натам:
Към празни надежди и пропилени мигове.
От време на време старата тъга стига ме.
Случва се, когато за теб се замисля, до болката да извървявам същата миля.
Да поглеждам назад
И да се опитам да променя свършен факт.
Може би това означава, че от любовта си не съм мръднала много.
И че все още без тебе не мога.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
