Трябва само да те видя.
Щастието ме обзема непоканено,
Изхвърля всичко останало.
Усмивката се връща на лицето ми,
Сякаш никога не си е отивала.
С гласа си давиш страдални нрави,
Които в сърцето ми са се настанили.
По това ще те усетя.
Ако всичко е твърде хубаво,
Значи имам късмета
Да бъда с щастието,
Което свое да нарека не мога.
Нищо. Поне за този момент те имам,
И реалността ми става красива.
Ти знаеш какво твърдя.
Обичам те и щях да го докажа,
Ако не се боях да те изгубя.
Себични гласове ще те подплашат,
Но нищо наше няма да им издам.
Ти си единственото,
Което не мога да предскажа.
Сред мъка, която върви по план,
Ти си сладка изненада.
Да, обичам те.
Редно е пак да си призная.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
