Защото имам ярки видения.
Виждам те във всичко, което ме заобикаля.
Във всеки човек откривам частичка от теб -
Не бива, но сякаш нямам избор.
Мисълта за теб остава завинаги в съзнанието ми,
Каквото и да правя.
Не бих заменила това за нищо друго,
Но ми се иска поне веднъж да забравя
Че образът ти е само в главата ми;
Иска ми се да повярвам на това, което виждам...
Искам още, поне веднъж да те прегърна
И да ти кажа, че те обичам.
Още веднъж да се засмеем на думите ми,
Да ги оставим да летят около нас.
Да ти кажа: "Вярваш ли ми?"
И ние също да полетим. Един шанс
Искам, за да сбъдна всичко това.
Бих дала даже света,
Даже неща, които после ще трябва да върна.
Дай ми крила -
Само се хвалиш, че моментът е достатъчно дълъг.
А всъщност, в реалността едва се разминаваме.
И нищо не стига.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...