Спри да гледаш звездите, сякаш за теб трябва да паднат.
Когато аз ти ги свалях, ти не искаше в тях да повярваш.
Сега се чудиш къде се крие цялата красота,
Защото мен вече ме няма да ти я покажа в света.
Спри да се оплакваш, че не виждаш светлината.
Ти отхвърли тази, която те упътваше във мрака.
Недей да търсиш смисъл в паднали листа и отминали думи.
Ти създаде пропастта помежду ни.
Когато ти показвах прозорец,
През който всичко да видиш,
Ти го държеше затворен.
Сега не можеш да го намериш.
И гледаш звездите, чакайки ги да паднат.
Но мен вече ме няма да ти ги свалям.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
