Същите проблеми,
нося ги.
Същите стотинки
в джоба ми.
Същите снимки.
И нищо от това не ще се промени...
Същите копнежи,
имам ги.
Същите думи
казвам ти.
Същите грешки - правя ги.
Същият сън - аз и ти,
Устните ни - допрени.
Но не съм аз, и ти не си...
Няма как да сме ние, виж пропастта помежду ни.
После същият кошмарен блян,
съвсем реалистичен.
Как твойта пуска мойта длан
и започваш да тичаш...
Къде отиваш? Никога не знам.
Важното е, че винаги уплашваш се и бягаш.
Да не би дори в съня ми ти да знаеш, че от любовта ни невъзможна, разрушима,
Трябва да се спасяваш?
Знаем добре, че няма да се случим, не.
Никога. Не и в тоз' живот поне.
Аз трябва да съм друга, и ти не трябва да си ти,
Може би тогава ще успеем към онзи сън да полетим.
Ако за миг забравим ние кои сме,
светът какъв е и какви са те,
Ще можем ли да бъдем това, което искаме,
А не това, които искаме да виждат?
Нека аз съм нещо цветно, мислено, само наум.
Нека горски дух съм, неопитомен.
Нека този път ти да търсиш мен, насън,
И да се питаш - съществувам ли, или пък не?
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
