Гледаш момиче на чина срещу твоя,
Но аз не съм там.
На тротара седя и пак прося
За любовта.
Стоя на една и съща улица,
Такава без дъно.
Уж се пълни с хора,
Но после пак оставам сама, като стане тъмно.
Тук виждам все хора,
които минават през живота ми транзитно.
Ти сега си от тях.
Но не съм очаквала нещо по-различно.
Безскрупулните според теб бури,
Тях ги оставям да се изваляват.
Без чадъра, който беше милостта ти,
Сега по-скоро облаците с мен се справят.
Върху някой, като мен, даже дъждът не искаше да пада.
Не помръдвах,
Дори когато Бог извика името ми,
С желание да ме прибере.
Защото на никого не вярвах.
Всяко зло и добро...
Твърде много ми напомняше на теб.
Да, знам, че това стихотворение е по-тъжно от другите, но се надявам въпреки това да ви е харесало. Какво мислите за книгата до момента? Очаквам мнението ви в коментарите.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
