Дали ще можеш да получиш още малко от мен?
Ами, може би ако разровиш костите,
Пренебрегнеш сместта от кръв и сълзи,
Опиташ се да отвориш очите ми,
Може би ще се заситиш с малкото ми останала надежда.
Не ти стига?
От издраните ми устни
Излизаха слова,
Които те прегръщаха
И прогонваха тъга.
Може би ще утолиш жаждата си,
Ако ми изтръгнеш трите ти любими думи:
"Обичам те".
Ще се засмееш и ще стъпиш върху моя гръбнак
Щом се подиграеш с любовта ми пак...
Не ти стига?
Май си спомням за заключен блян,
Който беше от лъжите ти смлян
И оставен на произвола на съдбата.
Опитай се, отново го излъжи,
Ще се върне,
С живота ще го простиш.
Не се притеснявай,
И от трупа ми няма непотребно.
Като се наситиш, ме оставѝ в зелената трева.
Защото вече си мисля, че е редно
Да ме оставиш да умра.
Надявам се стихотворението да ви е харесало. Иначе исках да кажа, че за в бъдеще ще редувам стихотворения с различна тематика (например позитивни с негативни), за да има разнообразие 🙌🏼
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
