Дори счупен часовник
Е верен два пъти на ден.
Но оптимизма едва ли ще помогне
За отчуждението между теб и мен.
Помня разговорите ни късно вечер.
Помня, че нямаше кой да ни попречи.
Сега аз не искам телефонът да звъни,
А ти даваш на всеки между нас да се настани.
Просто спряхме да се борим.
Бяхме си създали светъл свят,
В който си обещахме да останем.
Този свят гледа ни сега
И не може да ни разпознае.
Опитахме в мрака да се ориентираме,
След като пламъка се загаси.
Но не заради любов останахме.
Май просто не искаме да сме сами.
Сякаш чакаме следващото "Сбогом".
От липсата ти вече няма болка.
А може би устните ти не принадлежат на моите.
А може би "Завинаги" не е решение.
Може би не сме щастливият край от книгите.
На тази любов ѝ изтече кръвта от вените.
user03415224 дано това стихотворение се доближава до това, което си представяше 😇
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
