Малко неща ми спират дъха.
Ти се нареждаш сред тях.
И ако трябваше да назова,
Да те изгубя е единственият ми страх.
Едва ли искаш откровения късно вечер,
Но времето ни заедно пак изтече.
Затова мисля, че ми е позволено
Тайно да ти се възхищавам.
И да гледам пространството до мен
Сякаш още си там.
Позволяваш ли да се преструвам,
Че в някой свят ми казваш "Да"?
Позволяваш ли да те целувам
В илюзията на съня?
Още нещо мога ли да ти разкажа
Преди щурците да заспят?
Например как ще ти докажа,
Че цял живот до теб ще бдя?
Ех, стана много късно.
И все пак виждам светещ град.
Там долу с цветове е пълно,
Там долу сме и ти, и аз.
От прозореца не виждам много.
Само нощен, жив пейзаж.
В него си най-важната багра.
Явно пленителното има цвят.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
