"Любов се случи":
Позната рима на тези като мен, които вечно страдат.
Защото понякога с течението се носиш и не виждаш надолу водопада.
Кажи ми, трябва ли да бъда впечатлена?
Че и ти остави ме навън, да ми е студено?
Горещо-топло, смразяващо до лудост,
Така и не се научих да ги различавам.
Всяко нещо води ме до глупост,
Независимо дали добро от мене вземаш или ми го даваш.
И какво разбрах аз от всичко това?
Че не бива да се радваш твърде много.
Че предстоящият в живота хълм е планина,
И че понякога сирените не са тревога.
Понякога проблемите, които имаш,
Се ступват повече, ако си кажеш "Стига!"
Понякога всичко ти се слива,
Защото години за теб минават за момент, докато някой само мига.
Ще разбереш ли, ако просто ме попиташ
Защо съм точно аз, каквато съм?
Може да съм сложна, но не съм стихия дива,
Която да попречи чак на твоя сън.
Пак навън.
Твърде много ти говорех за студа.
А ти дори не ме попита
Дали ми е студено или просто съм сама.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
