Посрещам те:
С погребален химн,
Дъх на дим
И думи на мим.
Лице - съвсем изпито,
Сърце - разбито
И душа, минала през сито.
Поглеждаш ме:
С очи - тъга,
- златен клас без цвета,
- неизлята вода.
Усмивката отсъства,
Сякаш чака да бъде повикана.
Тишината те притисна
И езикът подтикна в теб
Гласа ти да стигне до моите уши.
Погледнах към златния клас,
Оставих дребнавостта зад нас
И в песента ти се заслушах.
Ти после прогледна зад завесата ми от дим,
За да срещнеш един поглед син,
Който успя да повика твойта усмивка.
Това стана малко след смъртта на нашите сърца.
И, както се вижда, тя в този момент ни събра.
Твойте устни с мойте ги срещнах.
Най-накрая с теб получихме една малка победа.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
