В 6:11 слънчевите лъчи ме докосват.
Защото озаряваш всяка стая, в която влезеш.
Но онзи път ти беше тук, за да започнеш
Да казваш колко много вярваш в мене.
Празник е, и някак знаех,
Че ще те прегръщам цяла вечер,
Защото на моя ден си тук за първи път,
За първи и последен.
Танцувахме и така нататък.
Не те изпусках от очи.
И да, на всеки жест се радвах,
Но тогава най-големият ми дар бе ти.
Дойде точно в 6:11, ако часовникът не е излъгал.
И ето ни, сега пак сме тук -
Нещо, което не зависеше от нас.
Очаквах нещо, но нашият час отдавна мина.
Остана си там, някъде в онази студена зима.
Тогава топлите ми прегръдки
Не компенсираха топлите ти думи.
Тогава ти го казах, но и сега благодаря ти.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
