Между нас - нож с две остриета.
Едното насочено към теб, другото към мен.
Не можем да го избегнем.
За да се стигнем, трябва да се прободем.
В средата на ножа ще се срещнем.
Ще осъзнаем, че кървим.
Вредата направихме я вече.
Натискам раната ти, но уви.
Поглеждаш надолу, към изцапаната ми длан,
И се чудиш защо първо за тебе мисля.
Счупих костите си, за да те спася.
Острието през гръбнака ми премина.
Усмихваш се.
Едно "Докато смъртта ни раздели" ни липсва.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
