И всичките листа на света
Няма да стигнат да опиша
Колко те обичах.
И всичките думи ще са малко.
Дори да сгъна сърцето си
И да ти го дам,
Няма да го отвориш.
Ще го изхвърлиш - знам.
Но чуй, писмата имат нужда от писец,
Както аз имах нужда от теб.
Сега не ти давам сърцето си,
Просто не мога да го затворя.
Не гледай там. Аз не съм твоя.
Думите не излизат,
Преди да ги напиша.
Както ти не ме остави,
Преди да спра да дишам.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
