Отворѝ очите ми,
Даже да е насила.
Нека не се спъвам в мечти,
Нека е по-лесно да си отида.
Прегърни ме и ме счупи.
Освободи истината.
Още от самото начало.
Щяхме да имаме една травма
И една разруха по-малко.
Трябваше да кажеш,
Че не трябва да те обичам.
Осъди ме, ако лъжа,
Но съм честна.
Не съм като теб.
Не мога просто да изчезна.
Без криле,
Сега и да искам,
Не мога да излетя.
Докосна ме
И стигна
До моята душа.
Защо я взе?
Алчността никога не те е водила.
И все пак, въпросът остава.
Разбита, сега не мога да стана
Такава, каквато съм била.
Хей, ето го това стихотворение, което искаше.
Тук признавам своята самота.
Хей, знаеш, че няма нужда от отричане.
И ти понякога се завиваш с надежди от миналото.
В това няма нищо лошо.
Но се смееш на моята носталгия.
Знам, че ти харесва да се разкривам.
Но какво да направя?
Тъгата не се оттича.
Хей, знам, че четеш, докато пиша.
И ето какво разбрах.
Май наистина сме герои от книга.
Защото съществуваме
само на тези листа.
Пътищата ни вече не се пресичат
В реалността.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
