Червена риза.
Коса, черна като гарван.
Очи, с които като ме погледнеш и ти вярвам.
Лице, чисто и добро.
На усмивката всички ѝ се връзват.
Направи обещание, само едно...
Кажи, че ще ме чакаш, и се връщам.
Дънки, най-често тъмносини.
Ботушите са по-черни от косата.
Във каквото искаш убеди ме.
Но не отричай, че си Сатаната.
Взе сърцето ми и го заключи.
Винаги си връщаш думите обратно...
Не отричай, че призна любов и че се случи
Да обичаш някой друг поравно.
Влюби се, дори за миг, и няма да забравя
Как погледна ме и каза: "Ето".
Разтвори ръката си и в нея беше
Това, от мен отнето.
Не посегнах към сърцето си.
Оставих те да се направиш, че ще ме целунеш.
Затворих очи, но нищо не последва.
Щом отворих ги, те нямаше.
Отново ме излъга.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
