Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know

...А ти как си?

Питаш как съм? Не трябваше.
В живота ми вече няма нищо за разваляне.
Който може - поваля ме,
А ти го правиш най-много и това изгаря ме.
Как съм? Тези въпроси ги дръж за себе си,
Не искаш да чуваш мойте грозни истини.
Не искаш да знаеш за всичките злини,
Които правиш даже със затворени очи.
Не искаш да чуваш, че за мен вече нямат смисъл падащите звезди.
- Хей.
- Кажи?
Но ти не говореше на мене.
Очите ти през мен минаваха.
Обърнах се и видях един от твоите приятели, които те предадоха.
- Не говорех на теб. - казваш ми ти и аз само леко поклащам глава.
Свикнала съм с това.
Да чувам "Абонатът не отговаря" на твойта линия е любимата ми част от деня.
Да гледам наши стари снимки, нищо, че след това по принцип почвам да рева.
Ако четеш сега
Едва ли ти харесва начина, по който се изразявам,
Но нищо не съм ти обещала и няма да ти обещавам.
Ще говоря ако искам с метафори, ако искам неподправено.
Ти гледай себе си и твойто гадже от липса на мозък замаяно.
- Стига ме обижда и си гледай живота.
Това наистина ми го каза и винаги ще го помня.
Как очите ти бяха празни от всякаква грижа
И лицето ти показваше само как ти е дошло до гуша...
Чудя се, пазиш ли номера ми добре,
Или и без името ми на екрана го познаваш по цифрите?
Препрочиташ ли миналото ни, както сме го чели,
като черни букви, написани на листи бели?
Мисля си, че трябва всичко това да ти го кажа, докато за тези думи имам език,
Защото с времето започнах да забравям, че ние бяхме опит велик,
Може би неуспешен,
Но това не го прави грешен...
- Дори приятели няма да бъдем. - ти заяви,
Защото така и не прости,
От молитви нараниха се коленете ми.
Не разбираш ли? Просто вдигни!
Иначе телефонът ти ще се счупи от толкова дни,
Прекарани в едно непрестанно звънене...
Все още не съм го правила, но телефонът до мен е.
Стои в ръката ми, която прелиства контактите,
Докато види твоята снимка с твоето име до нея.
Кръстила съм те "Няма смисъл да звъниш", защото не ще се вържеш на тази моя фикс идея...

Не ме попита как съм. Така и не попита.
А аз съм тази, която понякога звъни, а ти не вдигаш...
А ти как си? Виждам как се омълчаваш, когато няма никой около теб.
Предполагам, че може би пък ти звъниш на нечий номер все зает...
Мисля, че преживяваме едно и също, но с различни хора.
Не знам за теб, но аз вече полудявам от умора.
Изморих се от всичко, което се опитах да направя, за да ни сдобря.
Уви, ти просто не искаш това...
"Абонатът не е платил за услугата гласова поща. Дочуване."