Бих ти изпратила писмо,
Ако имаше някакъв шанс да го отвориш.
Щях да напиша нещо - само едно,
Което да те накара да се усмихнеш.
Но вече не мога. Нямам такова влияние над теб.
Не мога да превърна болката ти в роза, нито щастието - в мехлем.
А може би ако ти бъда таен доброжелател
Без да пиша нищо след "Подател:",
Ще бъде ли правилно, ако просто съм човекът,
Който пише ти, като в поема?
Който казва хубави неща,
Гони лошите и чрез писма
Връща усмивката ти на лицето,
Където тъй принадлежи?
Просто броиш до три и ето:
Всички вести са добри,
А желанията - сбъднати мечти.
Непознат ще бъда, без лице,
Без адрес, но със криле:
Думи ще превърна във вълшебство.
И където искаш да отидеш, там ще те отведат.
Докато стените между нас растат,
Тайният приятел ще те пази.
Когато аз не мога.
Вече първите криле във пощата остави.
Стигнахме 20-тото стихотворение! 🎉 Какво мислите за книгата досега?
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
