Вълни от обич те удавиха,
Докато аз се бодях на празни обещания.
Страх ме е да подам ръка.
Уж вярваме, че всичко е било измама.
Толкова отдавна
започнахме да се преструваме.
Ръката ми е хладна.
Нямаше кой да я хване.
Преди ми взимаше дъха,
Сега не ти давам и усмивката си.
Преди прескачахме пропастта
И след това бях в обятията ти.
Сега бягаме от всичко наше.
За жалост, то е вече чуждо.
Някой казва: "Сдобрете се!"
А ние: "Не е нужно."
Безразлична съм ти.
Радвам се да мога да кажа същото за теб.
Така и не се измамихме.
Познаваме се твърде добре.
YOU ARE READING
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know
PoetryПродължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататъ...
