ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

"Боже, какво прави този неземен красавец тук?"

Хвърлих книгата ядосано в стената и се запътих с бойна стъпка към терасата. Рязко отворих вратата и излезнах навън, имах спешна нужда да подишам свеж въздух. Беше вечер и преди часове още се беше мръкнало навън. Вятърът подухваше леко, но достатъчно, за да ме накара да настръхна. Нормално, бях по тениска и тънко памучно долнище. Облегнах се на стената и въздъхнах.

-Не може да е истина! - измърморих и ударих главата си в прозореца зад мен, затваряйки очи. 

- Кое не може да е истина? - чух дрезгав мъжки глас от лявата си страна  и преди да успея да се спра, изписках така силно, че сигурно събудих горката ми съседка отдолу, мила 78-годишна вдовица, която не е никак добре със слуха си. Ама никак.

-Какво по дяв...- започнах, завъртайки главата си в посоката на звука, и спрях, когато очите ми фиксираха мъжката фигура на терасата до моята. 

"Боже, какво прави този неземен красавец тук?", беше първата ми мисъл, докато оглеждах момчето, облегнало се на парапета на съседната тераса, която е разделена от моята само с ниска,тънка стена, която дори аз бих успяла да прескоча без известни усилия. 

-Просто попитах кое не е истина, не е нужно да събуждаш цялата сграда.-чух да казва весело непознатият  и насочих погледа си към лицето му. 

-Изплаши ме.- беше единственото, което успях да отговоря, неспособна да отместя поглед от него.-Какво правиш тук?-попитах тихо, предизвиквайки смеха му, който накара тялото ми да настръхне още повече. 

Имаше хубав смях.

-Живея тук.-отговори просто и насочи поглед към небето. 

-Как? До вчера апартамента беше празен.-отвърнах тъпо, преди да помисля.

 
"Първо мисли, после говори, тъпачке!", поругах се мислено.

-Нанесох се сутринта.- не откъсваше очи от небосвода, докато аз не можех да откъсна очи от него. 

"Добре де, откъде се пръкна този сексапил? А и какви хубави ръце има!", помислих си и бузите ми моментално допиха ален нюанс заради мислите, които се въртяха в главата ми. Истинска глупачка съм.

-Е, ще отговориш ли на въпроса ми?-попита все още непознатият за мен. 

-Кой въпрос?- учудих се, отбелязвайки си да го попитам за името му.

-Какво не може да е истина?- най-накрая обърна глава към мен и ме погледна в очите. 

Беше тъмно и не можех да видя какъв цвят са очите му, но почти бях сигурна, че са кафяви. Искаше ми се да ги видя отблизо. 

-Оу, това ли?-измърморих и се изчервих, завъртайки кичур коса от размъкналия ми се кок.- Просто книгата, която четях, не завърши така, както би ми се искало.-казах тихо, гледайки навсякъде другаде , но не и към него. 

Чух дрезгавия му смях и смръщих устни. Той да не би да ми  се присмиваше?

-Значи книга е виновна за това, че излезна с бойна стъпка с излизаща пара от ушите?-попита весело. 

Усещах погледа му по себе си, затова също насочих поглед към него. 

-В моя защита ще кажа, че имам особена връзка с книгите!-сопнах се, скръствайки ръце пред гърдите си. 

Момчето отново се засмя, поклати глава и тръгна към вратата на терасата. 

-Е, лека вечер, chica.-чух го да казва изведнъж , отваряйки вратата. 

-Чакай!-изкрещях, спирайки го преди да влезе.-Как се казваш?

-Нейтън.-каза и влезна вътре, оставяйки ме сама навън в тъмната, красива вечер.

-Нейтън.-повторих тихо, усмихвайки се.

"Харесвам името му, отива му." 

-Но той не попита за моето.-промърморих сама на себе си и се намръщих.- Ама, че глупак! Но поне е секси глупак!

Авторска бележка:
Здравейте! Аз отново съм тук с чисто нова история! Не очаквах, че отново ще се върна към писането, но изведнъж усетих желание да пиша и не успях да се спра и сега ето ме тук. Моля ви напишете ми в коментарите какво мислите за началото, ще бъда невероятно, гига, мега благодарна! Надявам се да ви е харесала, ако е така, ще се радвам и на една звездичка. Моля споделете дали бихте продължили да четете историята ми и да продължавам ли?💞