ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

Но аз много харесвам тази пижама, cerise!

Сутрин имах два стимула да напусна топлината, която леглото ми предлагаше, а това бяха чашата ароматно кафе и гледката на изгрева. Точно заради това взех готовата чаша, пълна с кафе с мляко, и отворих вратата на терасата, излизайки навън в ранната сутрин.

Беше началото на лятото и макар утрините да бяха леко хладни, ми беше много приятно да прекарвам малко време навън, преди да трябва да се приготвям за работа.

Седнах на един от двата стола, които наскоро бях сложила навън, заедно с малка, но изключително сладка масичка, отпих първата глътка от кафето си и със стон на удовлетворение вперих поглед в слънцето, което бавно се показваше на хоризонта. Заради ранния час навън още беше тихо, денят тепърва се събуждаше за живот. И макар да обичах да спя, имаше нещо удовлетворяващо да се събудиш рано и да имаш целия ден пред себе си.

- Добро утро, cerise*!- долетя познат вече глас, карайки ме да подскоча изплашена.

За моя радост, а и за така на госпожа Андерсън, съседката отдолу, а и за всички останали съседи, този път успях да удържа писъка си. Браво на мен! 

(cerise - череша от френски език)

- Сериозно ли? Това ти стана навик, да ми докараш инфаркт ли искаш?-сопнах се, обръщайки се към Нейтън, който развеселено ме гледаше само на метри от мен.

Първото нещо, което забелязах, беше, разбира се, че беше гол до кръста. Не ме винете, едва ли някой друг би забелязал първо чашата кафе (предполагам, че е кафе) в ръката му или пантофите му на еленчета, докато комплект от шест плочки и две мускулести, силни ръце бяха съвсем така открити пред очите ми.

-Нещо подобно, cerise, не съм аз виновен, че беше така омагьосана от гледката, че дори не чу как излязох, макар че не мога да те виня, гледката е зашеметяваща.- оправда се събеседникът ми, карайки ме да откъсна поглед (макар да не исках) от корема му и да го насоча към лицето му, на което беше цъфнала усмивка.

-Защо си гол?- изтърсих като пълна малоумница преди да се осъзная.

Едва когато чух сутрешния му дрезгав смях и видях как мускулите на корема му се свиват заради смеха, осъзнах глупостта, която излезна от устата ми. Сериозно, понякога сама исках да си забия два шамара.

"Първо мисли, Скайлър, после говори!" ,нахоках се за кой ли път, но вече знаех, че няма полза и сама нямаше да послушам съвета си.