ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

Ще направя така, че всички счупени парченца в душата ти ще се залепят.

Затворих очи и допрях челото си в огледалото. Студенината, която изпрати по кожата ми, ми подейства успокояващо.
"Ще бъдеш добре. Трябва да бъдеш добре." започнах да повтарям думи, изричани хиляди пъти от устните ми. Сякаш това беше възможно. Щастието си отиде заедно със Сойър.
-Да, аз искам да съм този човек, единствения, в когото ще се влюбиш!-чух изведнъж дрезгавия глас на Нейтън, който ме накара да подскоча изплашено назад. Обърнах поглед и го видях да се приближава с големи крачки към мен. Само за секунди и беше точно пред мен.
-Нещо повече - искам аз да съм този, който ще те обича повече от себе си, искам аз да бъда твоя любим!-каза решително, спирайки дъха ми. Жалката ми, изтерзана душа се изпълни с надежда. Преди да осъзная случващото се и устните му бяха върху моите, целувайки ме нежно, но решително. Стон на болка се изтръгна измежду устните ми, притиснах се в тялото му, отвръщайки му с отчаяние. Вложих в целувката цялата си болка, мъка, страх, отчаяние и безнадеждност, които ме измъчваха. Ръцете му ме обгърнаха, залепяйки частите от мен, които се бяха разбили при мисълта, че си тръгна, че отново бях изоставена сама.
-Мислех си, че си тръгна. Чух вратата да се затваря.-прошепнах тихо, притискайки глава в гърдите му. Ароматът му изпълни сетивата ми, беше лек за душата ми.
-Вратата се затваря и от двете страни, cerise, а аз не бих я затворил от грешната!-прошепна, целувайки ме по главата. Нови сълзи започнаха да оставят следи върху лицето ми.
-Спри, не искам да плачеш повече, моля те, моя сладка cerise!-помоли, отделяйки ме леко себе си, за да ме погледне в лицето. Малка усмивка заигра по устните му.
-Секси си дори, когато плачеш.-каза неочаквано, предизвиквайки смеха ми. Намери какво да изтърси!
-Боже, Нейтън!-изписках, но не можех да отрека, че имах нужда от това. Имах нужда от Нейтън.
-Какво, казвам истината!-оправда се момчето, подсмихвайки се. Устните му започнаха да оставят малки целувки по лицето ми, попивайки сълзите ми с устни.
-Толкова си сладък!-изкикотих се, устните му гъделичкаха приятно кожата ми.
-Такъв съм.-прошепна.-Но мисля, че ти трябва да се облечеш, това, което се случи, не променя никак факта, че аз все още съм момче, а ти все още нямаш нищо отгоре.-прошепна в ухото ми и се изкикоти.
Веднага се отдалечих от него и го прегледнах смръщено.
-Сериозно ли, Нейтън? Да не би и ти да искаш един юмрук в лицето?-попитах и скръстих ръце на гърдите си.
-О, не, не, благодаря, мисля да пропусна! Като гледам само как удряш и мисля, че никога не искам да усетя от първо лице чувството.-каза и поглати глава, смехът му изпълни не само пространството, но и душата ми. Прекрасен звук.
Завъртях очи и избягах от банята, оставяйки го сам там. Запътих се към стаята си и влизайки вътре, тръгнах към гардероба.
-Ама къде избяга?-чух веселия глас на Нейтън и стъпките му.
Не му обърнах внимание и бързо измъкнах първата тениска, която хвана погледа ми, обличайки я. Беше розова с малка луничка на нея.
-Знам, че ти казах да се облечеш, но сега съжалявам, че покри хубавата ми гледка.-чух да казва недоволно Нейтън и се обърнах към него, за да го видя подпрял се на вратата на стаята ми.
-Изглеждам ужасно.-казах, осъзнавайки ясно, че лицето ми беше бледо и подпухнало, а очите мътни. Косата ми беше рошава и определено не бях приятна гледка.
-Стига глупости!-сопна се момчето и се приближи към мен.-Не съм виждал нещо по-красиво от теб!-каза усмихнато и звучеше искрено.
-Какъв добър лъжец си!-засмях се, удряйки го леко по гърдите.
-Но аз не лъжа, cerise.-хвана ръцете ми, придърпвайки ме към себе си, усещах дъха му по лицето си.-Ти си толкова прекрасна!-прошепна, целувайки ъгълчето на устните ми. Исках да му вярвам.
-Благодаря, скъпи!-тих шепот измежду устните ми.
-Скъпи? Харесва ми, толкова е сладко!-засмя се и ме запаха по носа, предизвиквайки кикот от моя страна.-Но сега трябва да поговорим.-каза нежно, поглеждайки ме в очите, погледът му беше изпълнен с нежност.
Почувствах се толкова изтощена, но знаех, че му дължах това. А и истината беше, че исках да говоря за това. Щях да го направя за първи път, никой друг не пожела да ме изслуша никога. Дори и родителите ми, които се отказаха от мен.
-Добре.-прошепнах тихо.-Нека седнем.-подканих го.
-Боже, колко плюшени еднорога има в тази стая?-попита Нейтън, обръщайки поглед към спалнята ми, само върху която имаше повече от 20.
-Около 40, може и повече.-отговорих и се засмях. Казах ли, че обожавам еднорозите?
-Невероятна!-засмя се момчето и се настани на спалнята ми, потупвайки мястото до себе си.
Приближих и седнах, но Нейтън ме накара да легна, слагайки главата ми върху краката си. Заигра се с косата ми, опитвайки се да ме успокои. Знаеше, че този разговор ще бъде много труден.
-Кой беше онзи боклук в заведението?-започна с въпросите си, предизвиквайки смеха ми. Повдигнах ръка, галейки намръщеното му лице.
-Джейкъб е мое бивше гадже.-започнах, при което Нейтън се намръщи още повече.-Когато загубих Сойър, брат ми, се чувствах изгубена. Сякаш аз бях умряла заедно с него, може да бях жива, но не се чувствах така. Всъщност първоначално не чувствах нищо, сякаш бях празна черупка. Джейкъб беше приятел на Сойър, не бяха толкова близки, но все пак бяха приятели. След смъртта му, Джейкъб постоянно се навърташе около мен, твърдеше, че иска да ми помогне да продължа напред. Открито му казах, че точно в този момент искам да бъда сама, но той не ме оставяше. Накрая приех да бъда с него, но вътрешно знаех, че не го обичам, че не го желая, показвах го и на него, но той беше толкова убеден, че ще ме накара да го обичам. Търпях го известно време, докато не стана прекалено нахален. Един ден започна да ме убеждава, че ако спя с него, ще успея да намаля болката от смъртта на Сойър, че ще се почувствам по-добре и цяла. Каква глупост само!-усетих как цялото му тяло се напрегна под мен, при което стиснах ръката му успокоително  и продължих. Радвам се, че беше до мен.-Може да бях психически нестабилна, но не бях глупава, по дяволите! Полудях! Казах ти, че бях тренирала бокс години. В мига, в който ми каза това, истински гняв изпълни цялото ми тяло и нямаше как да бъде удържан, прекалено дълго време не бях чувствала нищо, а това му изказване отприщи цяла буля у мен. Започнах да го удрям, удар след удар се чувствах по-добре. Накрая едва успях да дойда на себе си и се отдръпнах, но вече носът и ръката му бяха счупени, а едното око цялото подуто. Не искам да говоря дори за цялата кръв. Станах и просто избягах от там, а само ден след това взех импулсивното решение да замина и да  оставя всичко зад себе си. Нямаше какво да ме задържа там, Сойър го нямаше вече. И дойдох тук.-завърших с отговора си и веднага се почувствах една идея по-лека, макар всичките емоции, които ме стискаха за гърлото.
-Искам да отида и да намеря онзи боклук и да го убия!-изръмжа ядосано Нейтън, стискайки челюстта си здраво.-Що за нищожество е? Ако още веднъж някога се изпречи на пътя ми, няма да завърши никак добре това за него!
-Не си заслужава, мисля, че се погрижих достатъчно добре за него.-засмях се леко.-Преди години се измъкнах, но ако сега отиде в полицията?-споделих притесненията си на глас. Преди бях избягала, но той отново ме намери, изпречвайки се на пътя ми, и за секунди съсипа изградения ми живот, но този път не исках да бягам. Всичко, което обичам е тук - университета, книжарницата, розовото заведение, цветарницата,апартамента си. Нейтън.
-Няма такъв шанс, Брандън ще се погрижи за всичко.-прошепна успокоително момчето и ме целуна нежно по челото.
-Напомни ми да му благодаря още поне няколко стотици пъти.-засмях се спокойна, че и този път щях да се измъкна. Трябваше да се науча да се контролирам, крайно време беше.
-Няма нужда, той би направил всичко за бъдещата ми съпруга.-отбеляза весело момчето и ми намигна. Не издържах и се ухилих, но вътрешно усетих болка, защото не знаеше колко хубаво ми звучи, но едва ли ще се случи. Не вярвах в такова безразмерно щастие.
-Бъдеща съпруга ли? Ти си луд!-засмях се и го щипнах по носа.
-Ще видиш, че така ще стане.-каза уверено. Тишината се настани между нас. Нейтън се наведе и ме целуна този път по устните.  Отвърнах без колебание.
-Може би не искаш да говориш за това и ще те разбера, ако не го направиш, но ще те попитам все пак. Как умря Сойър?-попита внимателно Нейтън, като отново се отдели от мен. Дори и след 4 години този въпрос беше толкова болезнен. Едва ли някога щях да свикна с мисълта, че Сойър го няма. Как се свикваше с такова нещо? Въздъхнах, щях да говоря, аз самата имах нужда от това.
-Беше преди повече от четири години, на 16 юли, денят, който винаги ще ненавиждам, денят, в който загубих всичко. Бяхме с колата, Сойър беше зад волана, а аз бях на пазажерската седалка до него. Връщахме се от залата, в която тренирахме бокс заедно. Музиката звучеше в колата, а аз дори припявах весело с песента. Прибирахме се за вечеря. Мама беше приготвила любимата му храна. Тя го обожаваше, всъщност всички обожаваха Сойър. Аз го обожавах повече от самия живот.-засмях се горчиво.-Кой да знае, че никога нямаше да стигнем до вкъщи? Дори и сега помня как се случи. Сойър се смееше на нещо, аз седях обърната съм него и го гледах с наслада, когато изведнъж една кола, дошла сякаш от самия ад, удари нашата откъм неговата страна с невероятна сила, буквално го сплеска. Помня как тялото ми отхвърча настрани, дори предпазният колан не успя да ми помогне,гърбът ми се заби в страничното стъкло, което се разби и части от него се забиха в гърба ми, главата ми също пострада зле,беше неописуема болка. Тя беше последното, което помня.-сълзите се стичаха по лицето ми, а сърцето ми се разкъсваше, кървейки болезнено.-Опитах се да остана будна, да помогна на Сойър, да направя нещо, но не успях.-силен вопъл разтърси тялото ми. Вината ме разкъсваше! Аз бях виновна!-Не успях да помогна на единствения човек, който ме обичаше повече от себе си. Не успях и да се сбогувам с него, след катастрофата бях в кома два месеца. Дори не успях да си взема последно  сбогом с него .-болката раздираше тялото ми, разкъсваше ме сякаш на парчета. Не можех да дишам, емоциите, които ме връхлетяха, имаха способността да ме унижощат. Дори не успях да се сбогувам! Как заслужих всичко това?
-Шшт, любима, тихо!-прошепна Нейтън  и притисна тялото ми в силна прегръдка, ръцете ми здраво се впиха в плата на тениската му, смачквайки го в юмруци си. И да исках, не можех да спра да плача. Трябваше да излея всичко, което бях притискала с години в себе си.
-Аз съм виновна, че Сойър умря! Аз го убих! Сойър умря, защото аз не успях да го спася! Аз съм убийца,Нейтън!-изплаках най-съкроненните си мисли, разголих душата си напълно. Цялата тази вина ме убиваше всекидневно. Аз бях виновна. Виновна. Виновна.
-Не!-прошепна строго Нейтън, но аз поклатих глава.-Cerise, какви са тези глупости, които чувам?-попита, поглеждайки ме право в очите. Едва фокусирах лицето му през сълзите.
-Не са глупости, а истината. Всички го мислят.-прошепнах болезнено. Бях чувала, че Сойър е мъртъв заради мен, стотици пъти. В началото не исках да вярвам, но накрая дори аз бях сигурна, че е така.
-Всички грешат тогава! Ти не си виновна!-каза сериозно момчето, напълно сигурен в това, което каза. Толкова исках да му повярвам!
-Дори и родителите ми ли грешат?-попитах, смеейки се безрадостно.
-Родителите ти? Те също ли мислят така?-попита втрещено Нейтън.
-Да, те се отказаха от мен и ме изгониха, защото бях виновна за смъртта на брат си. Не съм ги чувала от години. Ако не беше баба ми, може би дори нямаше да съм жива в този момент.-споделих една от най-съкроненните си тайни. Със смъртта на Сойър не загубих само него, а и родителите си, защото повече не искаха да ме виждат.  Когато имах най-голяма нужда от подкрепа, бях изоставена сама. Не издържах да го гледам и затова зарових лице във врата му, искайки завинаги да остана в топлината на обятията му. Затворих очи и сложих ръка на сърцето му, за да усещам сърцето му. Имах нужда от това.
-Колко силно са успели да те счупят, сладката ми.-прошепна Нейтън, притискайки ме по-здраво към себе си. Устните му отново се намериха върху косите ми, докато ръцете му нежно и успокоително разтриваха тялото ми.
-Но не се притеснявай, обещавам ти, че ще направя така, че всички счупени парченца в душата ти ще се залепят.-обеща в настанилата се между нас тишина.
В този момент отправих хиляди благодарности към Вселената, че беше изпратила Нейтън в живота ми.

Авторска бележка:

Здравейте, прекрасни еднорози! Аз отново съм тук с новата глава! Благодаря на всички ви за милите, прекрасни думи, които ми изпращате и за цялата подкрепа и обич, наистина означава много за мен! Вие сте невероятни и аз ви казвам стотици пъти "Благодаря"! Нямате си и идея колко щастлива ме правите, внасяте щастие в дните ми! Обичам ви страшно много и се надявам новата глава да ви хареса, тя е най-дългата, която съм писала до този момент! Ще се радвам да чуя мнението ви в коментарите! Благодаря предварително! Обичам ви безкрайно! 🖤🖤🖤

Важно: Ще ви помоля да отиде в профила на това прекрасно създание Themelody11 и да погледнете историята й, невероятна е, гарантирам ви го! Тя е причината да се завърна в wattpad, затова нека я подкрепим! Благодаря ви предварително! 🖤🖤🖤