ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

Кожата му се докосва до кожата ми.

" Усмихвай се всеки път, когато имаш възможност. Не защото животът е лесен, перфектен или точно такъв, какъвто очакваш, а защото си избрал да бъдеш щастлив. За това, че си благодарен за всички хубави неща, които имаш и всичките проблеми, които знаеш, че нямаш. "

Влизам в асансьора и дори без да поглеждам натискам копчето за шести етаж. Когато правиш нещо системно, започва да ти става като рефлекс. Няма нужда да поглеждаш, ръката ти сама знае къде и какво трябва да направи. Вратите се затварят пред лицето ми и усещам как асансьорът потегля  нагоре. Облягам глава назад и само за момент си позволявам да се запитам дали всичко това беше правилно и това, което трябваше да направя. После пропъждам тази мисъл. Омръзнало ми е цял живот да се чудя кое е правилно и кое не е, кое е позволено да бъде направено и кое не. В крайна сметка какво значение има дали едно нещо е правилно, ако те кара да се чувстваш добре, да се чувстваш жива и безрасъдна? Толкова ми липсваше да направя нещо просто заради моментен импулс, а не след часове преосмиляне и няколко празни чаши от кафе, оставени след мен, и всичко това завършващо с главоболие, което има за цел да накара главата ми да експлодира.

Чувам как вратите на асансьора се отварят и стискайки по-плътно към себе си букета от Ейнър, излизам в коридора и се запътвам към апартамента си. Колкото и гадно да ме кара да се чувствам това, си отдъхвам като виждам, че Нейтън не е в коридора и ще избегна среща с него. Поне за тази вечер, нямам останали сили за още една конфронтация и то особено с него.

След доста усилия успявам най-накрая да извадя ключа от чантата си, опитвайки се същевременно да не изпусна нещо, и го пъхам в ключалката, завъртайки го. Влизам в апартамента си и веднага след като вратата се затваря зад гърба ми, се чувствам много по-добре. Обичам дома си. Може понякога да го чувствам прекалено празен, но го обичам. Цветен, изпълнен с прекалено много розови нюанси и плюшени еднорози, той си беше моят дом, който сама изградих.

Смъквам сака от рамото си и го пускам на земята в коридора, отбелязвайки си по-късно да извадя дрехите от него и да ги сложа за пране. Чантата слагам върху шкафчето за обувки, намиращо се до входната врата, и се запътвам към кухнята, за да намеря ваза, в която да оставя цветята. В един от шкафовете намирам доста голяма розова ваза във формата на кълбо и оставям букета върху плота, за да я напълня с топла, а не студена вода. Искам да запазя свежестта им по-дълго, а това беше лесен трик, на който ме бе научила Иса. След като съм готова, вземам вазата, потапяйки божурите в нея, и я нося в стаята си. Слагам я в близост до леглото си и отбелязвам, че пасва идеално и в без това цветната ми и сладка стая.