ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

Защото именно за това са чувствата - за да ги изживяваме докрай.

„Едно от нещата, които най-много обичам при книгите, е, че можеш да опишеш и съкратиш определени части от живота на героите в определени глави. В живота не можеш  да направиш така. Не можеш просто да приключиш главата, после да прескочиш онези неща, които не желаеш да преживяваш, и да започнеш начисто, в нова глава, която да отговаря на настроението ти.“

Усещам как клетката се раздвижва и се издига нагоре. Само след миг се намираме над публиката, така, че никой да не може да докосне клетката или пък нас, намиращи се вътре в нея. Прокарвам поглед през тълпата долу и за момент дъхът ми секва, като осъзнавам какво всъщност правя. Стотици очи из целия клуб са вперени в нас в готовност да попият всяко едно движение на телата ни. Нещо като безплатно шоу, вървящо към чашите с алкохол. Прехапвам устни и не мога да не се замисля дали пък да се кача тук не беше възможно най-ужасното решение, която можех да взема. Понякога не мисля достатъчно и това ме вкарва в ужасни бели. Но после си спомням, че тук почти никой не ме познава и след като си тръгна, ще оставя всичко зад гърба си. Просто спомен от една забавна вечер или поне се надявам да бъде такава. А и не правех това, за да впечатля непознатите момчета и мъже, дошли тук от скука или просто, за да намерят лесно забавление за една нощ, когато тъмнината на нощта можеше да направи по-малко видими всички онези проблеми и тревоги, които под дневна светлина имаха силата да ни смажат. Тъмнината в комбинация с качествен или недотам качествен алкохол бяха изключително желана утеха за изтерзаните души. Лесен начин да забравиш. Още веднъж си спомням защо бях спряла да идвам по такива места. Аз не исках да забравя нищо или пък да удавя мъката си в опити да залича спомените. Исках да усещам както щастието с всяка пора на кожата си, така и болката. Защото именно за това са чувствата - да ги изживяваме докрай. Може понякога да имаше дни, в които беше трудно да оцелея психически, но винаги успявах. И това е важното.

-Забавата започва!-изкрещява Айлийн с ярко блеснали очи и като по команда в този момент започва нова песен, още по-динамична от предишната, която сякаш вибрираше около нас и ни приканваше да се впуснем в забава.

Айлийн запява без да се интересува от това колко фалшиво звучи всъщвост и започва да танцува в ритъм с музиката. Усмивката й е блестяща, искрена, очите й се смеят, а енергията й е толкова опияняваща, че дори не усещам кога самата аз започвам да движа тяло в такт с музиката. За момент си пожелавам да бъда така безгрижна и изпълнена с живот като нея и почти успявам да си го представя. Да се докосна до илюзията. Затварям очи, опиянена от мисълта, че нощта е достатъчно тъмна, за да скрие дори демоните ми, които отказват да ме оставят намира. Затварям очи и започвам да вия, въртя и подмятам тяло с мисълта, че го правя единствено и само заради Ейнър. Същият сърдитко, в чийто очи на моменти сякаш беше събрана цялата болка на този свят. Същият мъж, който познаваше грозната страна на живота  и загубата като мен. Ейнър, който зад сърдитите и високомерни физиономии всъщност беше изключително сладък, прекрасен мъж, готов да помогне на възрастни хора, продаващи всичко, което могат по улиците, да се приберат поне една вечер по-рано у дома, и обожаващ своята майка. Малкият Уорнър, чиито устни така добре си пасват с моите, и чиито ръце са създадени, за да обгръщат тялото ми. Единственият, който успява да сведе демоните ми до шепоти, а понякога дори да ги накара напълно да замълчат.