"СТРАХЪТ НЕ СПИРА СМЪРТТА. СПИРА ЖИВОТА."
-Спокойно, човече, нямам намерение да открадна приятелката ти!-казва момчето, чието име така и не разбрах, не, че ми и трябва, и повдига ръце, отстъпвайки две крачки по-далеч от мен.
Ейнър го поглежда и повдига едната си вежда.
-Наистина ли вярваш, че има дори нищожна вероятност нещо такова да се случи?-пита пренебрежително и крива усмивка разтяга устните му-Моето си е само мое и абсолютно никой не може да ми го отнеме. Не бих го позволил.-заява и момчето загубва вниманието му.
Аз от друга страна нямам този късмет. Очите му се впиват изпитателно в мен и ме изгарят. Горя. Горя. Изгарям.
-Здравей, скъпи! Изненада!-думите напускат устните ми преди да съм помислила дали е уместно да кажа точно това.
Мисля, че сама наливам масло в огъня.
-Ама ти познаваш ли го?-дори не съм усетила кога Айлийн се е залепила за гърба ми и е допряла устни до ухото ми.
Ейнър продължава с изпитателния си взор и изведнъж виждам как челюстта му изпуква от силното стискане. Сърдитко протяга големите си ръце и ги обвива собственишки около талията ми. Усещам с всеки инч на горещото си тяло сблъсъка с неговото масивно и твърдо. Макар и да предпочитам да продължа да гледам към гърдите му, Ейнър решава, че не е съгласен с това. Слага пръст под брадичката ми и повдига главата така, че погледите ни да се кръстосат. Поглеждам го невинно и му се усмихвам възможно най-сладко.
-Ще те убия. Просто ще те убия.-навежда устни до ухото ми и прошепва думите така, че само аз да чуя.
Дъхът му изгаря кожата на врата ми.
-Скайлър?-обажда се Айлийн и когато се обръщам към нея, я виждам да ме гледа любопитно.
Мести поглед към сърдитко и повдига вежда, преди отново да ме погледне. Все още чака отговор на въпроса си.
-О, Айлийн, това е приятелят ми, Ейнър Уорнър.-сещам се да представя зеленоочко.
Който всъщност иска да ме убие. , иде ми да добавям, но навреме осъзнавам, че ще е по-добре този път да си замълча.
-Време е да си тръгваме, малката.-нарежда Ейнър и без да изчака отговор от моя страна, хваща ръката ми, преплитайки пръсти с моите, и започва да ме дърпа след себе си.
YOU ARE READING
ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ
Random𝔐𝔬𝔯𝔱𝔞𝔩𝔦𝔰 𝔫𝔢𝔪𝔬 𝔢𝔰𝔱, 𝔮𝔲𝔢𝔪 𝔫𝔬𝔫 𝔞𝔱𝔱𝔦𝔫𝔤𝔞𝔱 𝔡𝔬𝔩𝔬𝔯. 💚 -И какво ти остави след себе си тя?-продължи с въпросите зеленоочко. Замислих се. За първи път някой ми задаваше подобен въпрос. -Белези и цял пъкъл с демони.-отгов...