ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

Аз ще бъда тук, за да гоня кошмарите ти, сладка ми черешке.

Сойър се смееше и това беше най-любимата ми мелодия. Гледаше съсредоточено пътя, най-внимателният шофьор, но дори и така можех да видя, че очите му също се смееха. Каква късметлийка бях да го имам до себе си? Усмихнах се широко, продължавайки да го наблюдавам обърната към него, когато изведнъж видях колата, която летеше към нас. Опитах се да направя нещо, да изкрещя, но дори нямах време да направя това, писъкът заседна в гърлото ми, когато усетих невероятния сблъсък, който отне дъха ми. Сякаш на забавен каданс видях как Сойър бива сплескан, докато тялото ми се забива в страничната врата, чупейки стъклото, части от което се забиват в гърба ми, предизвиквайки болка, която парализира цялото ми тяло. Главата ми се удари силно, имах чувството, че мозъкът ми се втечни. Затворих очи, тъмнината ми се струваше толкова приятна и примамваща в този момент. Исках единствено да се предам доброволно в обятията й, но мирисът на кръв изпълни сетивата ми, при което с мъка отворих очи, впивайки размътен поглед в брат си. Главата му беше кривнала под неестествен ъгъл и имаше толкова много кръв. Прекалено много кръв. Усетих как започна да ми се гади, миризмата беше толкова натрапчива, изпълваше дробовете ми.
-Сойър!-едва прошепнах, но не получих отговор, при което ледени тръпки сковаха тялото ми. Не, не, не! С мъка започнах да осъзнавам какво се случи, макар едва да успявах да мисля.
"Той просто е в безсъзнание!" опитах се да убедя самата себе си. 
Трябваше да направя нещо. С мъка завъртях очи и видях телефона си на метър от мен, явно беше отишъл там при сблъсъка. Опитах се да протегна ръка и мощна вълна на болка премина през тялото ми, карайки ме да проплача. Не можех да го достигна, трябваше да проместя тялото си. Стиснах зъби и вложих всичките си останали сили да се преместя, при което усетих как най-голямото стъкло се заби много навътре в гърба ми, предизвиквайки адска болка, която ме изпрати в безсъзнание. Тялото ми ме предаде и единствено усетих как главата ми отново се удря в нещо твърдо, преди тъмнината да ме поеме в топлите си, успоителни обятия.

Плачех и крещях, мятах се и присвивах от болка.
-Cerise, cerise!-познат глас успя да си пробие път през изтерзаното ми съзнание, а след миг усетих как две силни ръце разтърсват цялото ми тяло. Стреснато отворих очи и видях пред себе си напрегнатите очи на Нейтън и разтревоженото му лице. Без да казвам нищо, се отскубнах от обятията му и побягнах към банята. Някакси успях да запаля лампата и влизайки в помещението, дирекно се насочих към тоалетната чиния. Паднах на колене пред нея, започвайки да изпразвам съдържанието на стомаха си. Все още усещах миризмата на кръвта на Сойър, сякаш този аромат завинаги се бе запаметил в съзнанието ми. Нови позиви на повръщане разтърсиха тялото ми. Усетих как една ръка събира косата ми в юмрука си, докато друга започва нежно да разтрива гърба ми. Знаех отлично, че това беше Нейтън, който искаше единствено да ми помогне, но в този момент го исках възможно най-далеч от мен. Не исках да става свидетел и на това ми безсилие, на това ми унижение. Беше видял и разбрал прекалено много.
-Махни се!-прошепнах немощно, държейки все още глава над тоалетната чиния. 
-Не говори, cerise.-заповяда момчето, продължавайки да разтрива нежно гърба ми, където белегът от онази катастрофа в момента жигосваше кожата ми. Нямах повече сили да се съпротивлявам.
Когато най-накрая бях сигурна, че и последната хапка от пицата за вечеря, която Нейтън беше поръчал, след като бях изпаднала в емоционално изтощение, беше вън от тялото ми, пуснах водата, за да отмие срама ми. Нейтън ми помогна да се изправя на крака и да се добера до мивката. Взех четката си за зъби, върху която сложих завидно количество паста за зъби, и започнах да мия зъбите си, искайки да се отърва от неприятната миризма възможно най-бързо. Нейтън мълчаливо ме зачака, подпрян на вратата на банята. Не поглеждах към него, гледах единствено отражението си. Лицето ми беше мъртвешки бледо, очите мътни и зачервени, а косата в пълен безпорядък.
Изплакнах устата си няколко пъти с вода за уста, а после започнах да плискам лицето си с вода, искайки да отмия кошмара, който ме преследваше от години, искайки да ме разбие емоционално.
Когато реших, че съм готова, Нейтън взе хавлиена  кърпа от шкафа и нежно подсуши лицето ми. Прокара пръсти през косата ми, навеждайки се да остави целувка по слепоочието ми. Този жест ми се стори толкова интимен.
-Благодаря ти!-казах тихо, бях толкова благодарна, че реши да остане тази вечер при мен, за да е сигурен, че ще съм добре. Или по-точно, че ще има кой да се погрижи за мен, понеже не бях добре.
Нейтън само хвана ръката ми и ме поведе към спалнята ми, загасяйки осветлението на банята след нас.  Луната беше пълна, затова цялата ми стая беше осветена от светлина й, което ми позволяваше да виждам фигурата на момчето пред мен, което ми помагаше да вярвам, че не е единствено плод на въображението ми. Стигайки до спалнята, Нейтън внимателно, сякаш бих се счупила в ръцете му всеки момент на хиляди парцета, ми помогна да легна, завивайки ме с розовата завивка. Проследих с поглед в тишината как заобикаля спалнята и отмята завивката, за да се настани при мен. Никой друг освен Сойър не бях оставяла да спи в леглото ми.
-Съжалявам, че трябваше да станеш свидетел на това, Нейтън.-прошепнах засрамена, затваряйки очи. Пълна развалина, това бях аз. Счупена кукла.
-Чуй ме внимателно.-чух гласа на момчето и усетих как взема лицето ми в ръцете си.-Погледни ме.-заповяда и мигновено отворих очи, забивайки ги в неговите.-Няма нужда да се извиняваш и срамуваш от станалото, cerise! Аз ти обещах да бъда до теб и ще бъда, ще намеря начин и да прогоня тези кошмари, които те разяждат, но още не знам как. Но докато не разбера, ще бъда винаги тук за теб, за да ти помогна да се бориш с тях.-палците му нежно галеха лицето ми, а от очите му строеше истина. Красивият, сладък Нейтън, който караше счупеното ми сърце да бие лудешки.
-Ти видение ли си?-попитах тихо и се засмях, наблюдавайки го в страх да не изчезне изведнъж.
-Не, аз съм твоя пазител. Вярно, че не приличам на еднорог, но ще се наложи да се задоволиш и с мен.-прошепна с весела нотка в гласа си, целейки да ме развесели и успя. За кратък откъс от време беше разбрал за какво копнее душата ми.
-Може и да не си еднорог, но пък си прекалено прекрасен. Нереално прекрасен.-засмях се и протегнах ръка, за да погаля бузата му. Толкова прекрасно.
-А ти си направо превъзходна, сладка ми cerise, по-прекрасна и от видение.-прошепна и нежно залепи устни за моите.-Но сега трябва да поспиш.-целуна слепоочието ми и обви ръце около мен, притегляйки ме към тялото си.
Зарових лице в голата кожа на врата му, изпълвайки сетивата си с аромата му, който прогони този на кръв. Оставих малка целувка по челюстта му. Нежно поставих ръка върху гърдите  му и се заслушах в ритъма на сърцето му, което ме успокояваше. Нейтън преплете крака с моите и зарови едната си ръка в косите ми.
-Аз ще бъда тук, за да гоня кошмарите ти, сладка ми черешке.-прошепна в нощта, притискайки устни върху челото ми.

Авторска бележка:

Здравейте, прекрасни мои еднорози! Първо искам да благодаря на всички вас за интереса ви около история ми -вече над 2к прочита! Много се радвам! Благодаря ви страшно много и за всички невероятни и мили думи, които ми написахте, дълго време плаках и се чудих как заслужих това! Обичам ви и ви благодаря ужасно много! Вие сте прекрасни! Надявам се и новата глава да ви хареса, опитах се да кача много скоро! Ще съм щастлива да чуя мнението ви! Благодаря ви! Обичам ви безкрайно! 🖤🖤🖤