ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

И дявол да го вземе, ако позволя да си тръгнеш от мен!

"Ако вървите през ада, просто продължавайте да ходите."
Уинстън Чърчил

Минутите просто се нижат и умират. Една след друга. Ръцете ми са стиснати в юмруци и мога да видя бялото на кокалчетата си, устните ми са прехапани, а мислите ми трескаво се блъскат из главата ми, причинявайки ми леко главоболие. Обръщам за кратко поглед към Ейнър само за да го видя все същия - мълчалив, мрачен, със здраво стиснати челюсти. Вниманието му е насочено единствено върху пътя, не поглежда към мен повече. Нито веднъж. Нито един бърз поглед. Не ми харесва да го виждам толкова затворен и отдалечен. Сякаш в този момент просто не е тук, а далеч от мен. Твърде далеч.

-Ейнър...-опитвам се да започна, да кажа нещо, да му обясня, че не ме е разбрал правилно, но той ме прекъсва.

-Не сега, Скайлър, моля те!-казва бързо думите, категорично показвайки ми, че не желае да общува с мен.

Свивам се в седалката си и обръщам поглед към страничния прозорец и света навън. Не знам как да опиша това, което  чувствам в момента, но знам, че не ми харесва случващото се. Не искам той да ми бъде сърдит и да не иска да говори с мен. Не искам да се отдалечава от мен така, че дори да опитвам да не успея да го стигна. Защото знам колко болезнено може да бъде. Неволно понякога се случва да отдалечиш някого твърде далеч от себе си. И после колкото и да се опитваш, пропастта е твърде дълбока, за да бъде преодоляна.

Усещам как колата спира и знам, че сме пристигнали. Махам колана си и бързам да скоча навън в прегръдките на нощта. Хвърлям кратък поглед към небето и това е нещото, което ме кара да се усмихна. Не знам защо, но когато видя звездите винаги се усмихвам.

Това, което винаги ще остане с теб са небето и звездите, принцесо. Тях не можеш да изгубиш.

Отварям задната врата на джипа и се провирам вътре, за да взема нещата си и забелязвам, че Ейнър дори не е махнал колана си. Седи спокойно на мястото с вперен поглед напред.

-Няма ли да ме изпратиш до горе, господин Сърдит? Какво стана с това, че винаги искаш да си уверен, че съм в безопастност и добре?-задавам въпроса си, докато изкарвам големия букет от божури.

Защо цветята са толкова красиви, мамо? Искам и аз да бъда като тях.

-Ти ще бъдеш добре, Скайлър.-казва единствено без емоция в гласа си той.

Дори и споменът за усмивка е изтрит от лицето ми. Поглеждам в огледалото за задно виждане и срещам погледа му.

-Едва ли ще бъда добре, Ейнър.-думите напускат устните ми, грабвам сака и чантата си и тръшвам вратата без да го поглеждам.

Запътвам се към входа на кооперацията си с бързи стъпки, но изведнъж просто спирам. Обръщам се и впивам поглед в него през огледалото. Правя му знак да го свали и стискам силно нещата в ръцете си. Тялото ми започва да трепери леко. Ейнър сваля стъклото на прозореца и ме поглежда с повдигната вежда.

-Това, което каза.-започвам и си поемам въздух, за да продължа и да кажа това, което искам-Знам го отлично. Може да не ти се вярва, но го знам. Животът ми отне твърде много и то без да ми даде нищо в замяна на отнетото. Просто ме ограби и се опита да ме изравни със земята, да ме повали на колене. Но аз не му позволих, борих се и всекидневно се боря за нещо по-добро. Искам нещо по-добро за себе си. Може би това си ти, иска ми се това да си ти. И дявол да го вземе, ако позволя да си тръгнеш от мен преди да съм разбрала дали е така! Все още не съм приключила с влюбването си в теб, идиот такъв! Затова гледай до утре да си спрял да се цупиш като малко дете и ела при мен. Покажи ми, че точно ти си това нещо, което чакам отдавна!-виждам промяната в лицето му, очите му се разширяват, виждам изненадата, изписана на лицето му-Да, правилно ме чу!-говоря с повишен тон- Аз, Скайлър Лолес, се влюбвам в теб!-повтарям думите и усещам как една неканена сълза се търкулва по бузата ми, но въпреки това се усмихвам широко след като казвам това-А сега като истинска кралица на драмата мисля да си тръгна.-заявявам и се завъртам на пети, запътвайки се отново към входа на кооперацията си. Главата ми е вдигната високо и знам, че този път успях да го изненадам.

Авторска бележка 💫💕💌:

Здравейте, прекрасни мои еднорози! 💕 Знам, че ме нямаше доста време. Но ето ме тук с все още топла, топла глава, която се надявам да ви хареса. Следват много по-забавни и интересни глави, обещавам ви! Ще се радвам да чуя мнението ви за главата, прекрасни мои. Благодаря ви за абсолютно всичко, което правите за мен! Обичам ви до самия безкрай и отвъд него! ❤❤❤
П.С. Тези дни или съм прекалено заета, или прекалено изморена и отпаднала да пиша, затова се извинявам искрено, че нямаше нова глава доста дни! Надявам се да не ми сте сърдити. 🖤🖤🖤