ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

"Животът след смъртта е онова, което оставяме у другите."

"Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето..."

Елиф Шафак

-О, радвам се, че се забавляваш за моя сметка!-казвам саркастично и го стрелвам с гневен поглед-Но внимавай, защото са ми нужни само няколко секунди, за да премина от състояние на сладка в състояние на напълно луда. И тогава няма да ти бъде забавно ни най-малко.

И просто така смехът на Ейнър изпълва простраството на колата. Бог ми е свидетел колко силно е желанието ми да го ударя! Едва се сдържам!

-Ох, че си и забавна!-казва през смях зеленоочко, доказвайки ми пределно ясно, че изпитва невероятно удоволствие от това да ме влудява.

-А ти пък си много прост!-обявявам ядосано, с което предизвиквам още по-бурен смях от негова страна.

Впивам поглед в профила на момчето. В чантата си имам стъклена бутилка за вода и изведнъж мисълта да я взема и да я забия в главата му ми се струва прекалено примамлива. Чак ръцете започват да ме сърбят да го направя! Чудя се какъв ли ще бъде звукът при разбиването на бутилката в главата му. Стъклото е дебело, а главата му твърда. Сигурна съм, че ще се чуе едно гръмко "ТРЯС".

-Радвам се, че поне свали роклята, малката.-откъсва ме от мислите господин Студен, за които едва ли би искал да разбере.

"Не се пресягай за бутилката, не се пресягай за бутилката! Ти си добро момиче!", повтарям сама на себ си, за да не направя някоя глупост.

-Не се притеснявай, Ейнър. Имам много рокли, които тепърва ще виждаш. Поли също.-казвам и се ухилвам насреща му, решена утре да се постарая в избора на облеклото си.

Щеше да види той! Ще критикува дрехите ми, ама друг път!

-А и какво е това странно желание да опрекваш облеклото ми? Виж своето първо!-заявявам разпалено, карайки го да откъсне очи от пътя, за да ме погледне.

-Какво е на облеклото ми?-пита Уорнър и повдига въпросително едната си вежда.

-Какво ли? Ти за спортен анцуг и обикновета тениска не си ли чувал? Дори сега си с официален панталон и риза, че дори вратовръзка си сложил!-изреждам и соча към парчето плат около шията му-Направо ми иде да те удуша с нея!