ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

Думите завинаги се запечатват във въздуха.

𝒯𝒽𝑒 𝒹𝑒𝑒𝓅 𝑔𝓇𝑒𝑒𝓃 𝓈𝒽𝒶𝒹𝑒𝓈 𝑜𝒻 𝓅𝒶𝒾𝓃 | 𝒞𝒽𝒶𝓅𝓉𝑒𝓇  47

𝒲𝒾𝓉𝒽 𝐿𝑜𝓋𝑒, 𝒜𝓁𝓌𝒶𝓎𝓈. ♡ 

Приятно четене, любими мои! Обичам ви! 🖤

"По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?... ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често, и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог."

Прочетете авторската бележка докрай, моля ви! 🖤
𝒯𝒽𝒶𝓃𝓀 𝓎𝑜𝓊! ☁️💕🦄

-Никога повече не смей отново да ми говориш така!-думите излизат под формата на свирепо ръмжене измежду стиснатите ми зъби и без да се замислям отново замахвам към лицето му.

Искам да го удрям, докато не изкарам целия умопомрачителен гняв от тялото си. Искам да го удрям, докато не забравя за унижението и болката, която ме кара да изпитвам.

Ейнър този път реагира по-бързо и улавя ръката ми преди да е осъществила контакт с бузата му. Пръстите му се забиват в кожата ми и той ме издърпва грубо към себе си, карайки тялото ми да се удари в неговото.

-Защо ми го причини, Скайлър? Защо се подигра с мен?-крещи срещу лицето ми, очите му ме гледат, изпълнени с ярост и гняв-Отговори ми, мамка му!-настоява.

Приближавам лице към неговото, очите ми са отражение на неговите. Давим се. И двамата.

-Ти си най-големия идиот, който съществува, Ейнър Уорнър!-изричам отчетливо всяка една дума, гледайки го право в очите.

Осъзнавам, че това е грешка, когато спомени от изминалата нощ ме връхлитат, карайки въздуха да излезе със свистене измежду устните ми. Спомням си красивите думи и обещания, които ми даде. Спомням си нежните докосвания и страстни целувки. Спомням си обожанието, с което ме гледаше. Силни емоциите стискат гърлото ми. Задушават ме.

-Кой е Сойър? Бивше гадже? Стара любов?-изръмжава въпросите си Уорнър, карайки името на брат ми да звучи като нещо мръсно, като нещо грешно и неправилно.

Моментално всички емоции отстъпват пред гнева. Прекланят му се.

-Това е въпрос, който трябваше да ми зададеш, вместо да избягаш от апартамента ми, Ейнър.-заявявам подигравателно и прокарвам език по пресъхналите си устни.