ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

Не ме карай да се влюбвам в теб.

“Успехът е способността да се движиш от един провал към друг, без да губиш ентусиазъм. ”
– Уинстън Чърчил

-Нали знаеш, че можеше да оставиш букета отзад?-пита Ейнър и за миг откъсва поглед от пътя пред себе си, за да погледне към мен и да поклати глава.

Жалко, че не можеше да скрие леката усмивка, украсила лицето му. Наистина жалко. За него, не за мен. Аз харесвам усмивката му.

-Знам, но не искам. Наистина харесвам този букет и няма начин да го оставя отзад! Ухае божествено!-заявявам и навеждам глава, за да изпълня сетивата си с аромата на цветята.  Нежните цветове на божурите приятно галят лицето ми.

Осъзнавам, че изглеждам нелепо и ако някой погледне през предното стъкло на колата, няма вероятност да ме види, защото букета ме закрива цялата. Но това не ми пречи. Никога не бях получавала толкова красив и огромен букет и мисля, че с дни щях да се боря с порива постоянно да го държа в ръце. Обожавах цветята!

-Радвам се да чуя това.-подсмихва се момчето.

-Благодарих ли ти?-питам и обръщам глава в негова посока, очите ми започват да играят по лицето му.

Има толкова големи мигли, че чак усещам у мен да се заражда завист. Аз искам такива мигли!

-Мисля, че вече цели двадесет пъти.-отговаря развеселено момчето и се засмива.

Прав е, май за рамките на по-малко от час бях изрекла "благодаря" повече от деветнадесет пъти, но имах желание да му благодаря още толкова пъти. Обичах да изразявам благодарността си.

-Ако ще получавам такъв подарък за всеки шал, който вземеш от мен, ще започна да идвам по-често с такъв, за да можеш да го отмъкнеш.-казвам и се засмивам, но наистина обмислям тази идея за добра-Какви шалове допадат на странния ти фетиш? Може би зелен, за да си отива с очите ти. Или розов, да, обичам розово.-започвам да размишлявам на глас.

-Не прекалявай, малката.

-Не прекалявам, Ейнър.-отново детинското поведение взема връх и се изплезвам насреща му.

-Боже, какво дете си!-заявява Уорнър.

-Такова съм! Проблем ли имаш, дядо?-казвам отегчено.

Хей, не съм малко дете, както си мисли той! Съвзем зряла, млада дама съм си!

Ейнър избира да не отговаря и просто продължаваме да се движим по улиците. Отворил е прозореца от своята страна и колата се изпълва със свеж въздух. Чувам звуците отвън, но само като фонов шум. Облягам глава назад и затварям очи, слънчеви лъчи нежно галят кожата на бузата ми. Изведнъж стар спомен изплува в съзнанието ми.