ᴛʜᴇ ᴅᴇᴇᴘ ɢʀᴇᴇɴ sʜᴀᴅᴇs ᴏғ ᴘᴀɪɴ

"През нощта мислите имат особеността да откъснат каишката и да ходят свободно."

“Светът, както сме го създали, е процес от нашето мислене. Не може да бъде променен без да променим мисленето си.”
– Алберт Айнщайн

"В полунощ Вселената мирише на звезди, скъпа моя Скайлър."

                              Е.У.

23:59 Ейнър

"Съжалявам, cerise! Толкова много съжалявам!"

                      Нейтън

00:06 Нейтън

Часът е два след полунощ. Точно два часа и двадесет и четири минути след като Ейнър си тръгна от апартамента ми, като не забрави да ми подари още една целувка за лека нощ. Добре, бяха няколко целувки и пожелания за вълшебни сънища.

Точно два часа и една минута след като получих съобщение от Ейнър, което породи широка, глупава усмивка върху устните ми.

Точно час и петдесет и четири минути след като получих съобщение от Нейтън, което е причината да съм будна в този час, въпреки факта, че само след четири часа и половина трябва да съм будна и да се подготвям за работа. Ама, че гадост! Предчувствам как ще ми бъдат нужни поне десет кафета, за да преживея деня.

И не самото съобщение от съседа ми е виновно за невъзможността да се потопя в страната на сънищата, а всички онези размишления, които последваха след него. Мисъл след мисъл се блъскаха в главата ми, мозъкът ми окончателно отказа да се изключи, а вместо това започна да работи на пълни обороти. Още самата поява на Алекса на вратата ми по-рано вечерта породи различни размисли и в без това разхвърляната ми, объркана главица. Върна ме назад и ме доведе до осъзнаването, че понякога имаш чувството, че от дадена случка са изминали сякаш години, а в действителност от дадения момент те делят едва няколко седмици. А има и обратния вариант. Нещо, което се е случило преди години, ти се струва така, сякаш е било преживяно едва вчера. Споменът е така ясен, че не вярваш, че между сега и тогава стоят няколко години. Дълги, смазващи, спиращи дъха години.

Мислите ми после отскочиха в размисъл за съдържанието на съобщението. Нейтън съжаляваше. Добре. Но за какво? За това, че се опита да ме целуне и грубото отношение и думи, подхвърлени към мен? Или пък съжаляваше, че въобще се забърка с мен. А може би съжаляваше заради Алекса. Главата ми започна да пулсира болезнено от тази главоблъсканица, в която бях попаднала.