Дневникът на една тийнейджърка

1 глава

Физическо... В училищният салон има всякакви типове ученици - спортисти, кифли, учени, надути и още много. Някои играеха волейбол, други пък баскетбол, трети клюкарстваха. А на пейката седеше едно момиче. Беше се свило и държеше в едната си ръка химикал, а в другата- дневник.

Това бях аз - Хейли. Започнах да пиша...
Мило дневниче,
За пореден път не играя физическо. Не защото съм болна или нещо такова...Всъщност обичам спорта, но не мога да играя с хора, които ненавиждам! В това училище няма никой нормален, не случайно винаги съм сама. Но, няма проблем, свикнала съм. Иска ми се...
Ууф! Волейболната топка се озова точно върху дневника ми. Пред мен се появи едно момиче. Беше не много високо, със марков спортен екип по последна мода и МНОГО грим. Русо - кафявата й коса беше вързана прилежно на конска опашка. Чудех се в колко става, за да се нагласи така. Това е най - популярното, най - богатото, най - лошото и най - надутото момиче в училище. Казва се Селена и я мразя!

-Извинявай, би ли ми подала топката Холи?-каза миловидно тя и започна да пърха с очи. Понеже не съм известна, почти никой не ми знае името или ако някой го знае, го бърка. Селена ме нарича Холи от години и доста отдавна спрях да я поправям.

-Заповядай.-изрекох тихичко и й подадох топката, която тя пое с мазна усмивка.

-Благодаря. И ако не искаш да те удрят с топката отново, по - добре стани и играй!-каза и си тръгна.

Да играя с тях?? Да, ама не в този свят! Личи си, че не ме понася, но не ми пука особено. Аз също не я понасям. Продължих да пиша.
Току що бях уцелена с топка от...Селена. Никога не бих била приятелка с човек като нея. Държи се сякаш е единствена на земята и няма нищо по - важно от момчетата и парите. И се чудя как изобщо приятелят й не се е усетил, че тя го мами с...всички! Но едва ли му пука, той е същия идиот като нея. Двамата ме тормозят още от първи клас.

-Греъм, това не ти е час по литература. Искам да играеш! -чух гласа на господин Браун-учителя по физическо.

-Много ме боли гърба, не знам дали ще мога.-излъгах аз.

-Да, защото само седиш. Ще ти мине като се размърдаш! Хайде!

Нямах какво да сторя, оставих дневника и с малки крачки отидох при останалите. Селена беше от другия отбор, за радост.

-Селена, ти сервираш!-каза силно Браун и наду свирката.

-Ще се опитам да не удрям силно специално заради теб, Холи.-каза тя и се усмихна подло.

Не съм играла волейбол от доста време и бях забравила горе - долу правилата. Чух някакви шушукания зад себе си и се обърнах. Видях гаджето но Селена и неговите приятелчета.

-Виж я тази!-изсмя се единия. Ясно ми беше, че говорят за мен.

-Давай Холи!-обади се и гаджето.

След това усетих болка и изгубих съзнание...

-----------------------------

Хеей! Тук е първата част! Много голяма част от Хейли е свързана с живота ми, с мислите ми... Кажете дали ви харесва! Следващата част ще я пусна в събота, защото утре ще съм много заета. :))