Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 16: Законите на Ранафер

14 дни до Унищожението

Ранафер, двореца в Ранар

Мая сънуваше. Сънуваше, как Тедж я освобождава от пипалата и нежно я взема в лапите си, шептейки името ѝ. Сънуваше, как я притиска до себе си и двамата политат заедно към дома. Сънуваше, как мирисът на нагорещена скала се смесва с прохладата на вятъра, който развяваше косата ѝ.

Постепенно усещанията придобиха плътност и Мая се пробуди. Вятърът беше реален. Наистина се намираше в лапите на дракон, който се снижаваше към обляна от светлина тераса на двореца. Плясъкът на множество криле я накара да погледне встрани. Летяха обкръжени от няколко дракона. Разпозна тъмносиния от тях – Гоурдж и му се усмихна. Не знаеше дали той ще види усмивката ѝ, но щеше да се радва, ако е така. Нали помагаше на Тедж да я спаси.

Мая въздъхна с неимоверно облекчение. Лавата, пипалата и чувството, че е изоставена от всички, вече бяха минало. Намериха я. Спасиха я. Вдигна поглед към Тедж, любопитна най-накрая да го види в драконовия му облик.

Погледът ѝ се замрежи от насрещния вятър. Премигна няколко пъти, докато зрението се нормализира. Драконът, който я носеше беше огромен, а люспите му - тъмносиви. По вътрешната повърхност на крилете проблясваха антрацитни нишки. На опашката му ясно се виждаше двойния ред шипове.

Сърцето на Мая заби лудо. Страх и ужас плъзнаха в кръвта ѝ. Знаеше кой е този дракон. НААТ! Носеше я не Тедж, а баща му. Монстърът. В паниката си, Мая започна да се извива в лапите му, мъчейки да се освободи, но скоро разбра, че втвърдената слуз, която покриваше по-голяма част от тялото ѝ, пречеше. Опита се със сила да разтвори пръстите, които я държаха.

Драконът само я прихвана по-плътно, а тътнещ, ръмжащо-съскащ глас я скова.

— В шок си. Успокой се. Престани да се дърпаш и кротувай, Мая. Пречиш ми, да се приземя.

Наистина кацаха. Масивните задни лапи на дракона уверено стъпиха на каменните плочи, а широко разперените криле, омекотили приземяването, се прибраха до тялото. Без да изпуска момичето, Наат се върна в човешката си форма. Маската-облик с хипнотизиращите черни очи се склони над нея. Мая се взря в тях, а всичко наоколо започна да се размива от страха, който я владееше. Кошмарът от детството този път беше истински. Драконът продължи с по-умерен глас.