Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 15: На Огненото плато / част 3 /

Някъде на Огненото плато

След първото пипало се появиха и други. Опипвайки неравностите по почвата пред себе си, те бавно запълзяха към краката на Мая. На сантиметри от тях, едно от пипалата се повдигна във въздуха и замря нерешително. Изглеждаше така, все едно опитва да определи каква точно е топлата жива плът пред него. Предпазливо се допря до кожата. Миг след това се обви около глезена ѝ.

Мая се стресна от докосването и виждайки пипалото, гнусливо го изтръска. Движението само го накара по силно да се впие в нея. Останалите му събратя се размърдаха и запълзяха по-бързо. Девойката хвана с две ръце натрапника, насила го разви от глезена си и бързо се изправи. На проблесналата в този миг светлина от върха на станцията, тя видя гъмжилото от гърчещи се пипала, които я заобикаляха.

Мая се притисна до металната стена, оглеждайки как може да се изкачи по нея. После усети вибрация, която премина в глухо боботене. Земята под краката ѝ се разлюля силно. Дребните камъчета започнаха да се стичат в една посока. Пипалата се люшнаха към нея и стената, запълзявайки бързо нагоре.

На няколко метра от нея, една от привидно твърдите скали почервеня, напука се и се пръсна на хиляди отломки, изхвърляйки искри и течна лава във всички посоки. Част от лавата попадна върху остатъците от роклята ѝ, прогаряйки плата. Мая бързо го откъсна и хвърли на земята, но искрите болезнено ужилиха голата ѝ кожа.

Пипалата до нея също пострадаха, но продължиха да пълзят нагоре. Момичето ги огледа – бяха тънки, но жилави. При пълзенето нагоре разперваха люспите си за по-добро сцепление с метала. Сигурно щяха да я издържат, ако се покатери по тях. Те изглежда нямаха нищо против да ги използва за стълба и дори неволно я улесняваха със собственото си бягство нагоре. Парчетата воали, омотани като ръкавици около дланите ѝ, започнаха да се прокъсват от разперените остри люспи.

Почти стигна върха, когато нов, много по-силен трус разлюля земята. До основите на станцията се изду голям, пулсиращ в мътно червено, мехур. Мая впи ръце в пипалата, за да не падне и диво се огледа за нещо, което да използва като ориентир при отварянето на нов портал. Нищо подходящо не се виждаше в нощния мрак.

Мехурът се пръсна, но вместо лава изригна нагорещен облак пепел и прах. Само това ѝ липсваше – да кашля спазматично при катеренето. Внезапно се сети, че откакто е на платото, не е кашляла, а ранаферския въздух, макар и запрашен, не я дразни. Това май беше единствената добра новина напоследък. Съвсем скоро Мая се озова на върха на станцията, плътно хванала пилона, на който се намираше сигналната лампичка.