Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 27: Унищожението / част 2 /

Мая никъде я няма, но затова пък виждам нещо друго. От Вортекса се отделя вихър, който се насочва към нещо или някого. Осъзнавам, че съм сгрешил и малката проклетница изобщо не отива при Наа. Искала е да отиде до Цитаделата заради близостта ѝ до Вортекса. Алтарианците вярват, че той е нещо живо.

Решила е да търси помощ от него, но единственото, което ще се случи, е да бъде разядена от вихрите му също като Вьолиина. Поне зная накъде да поема. Рилдж може да определя Мая като бърза, но аз съм много по-бърз от нея.

Докато летя, неканени в ума ми отново изплуват думите на баща ми: „След първия път, когато бяхме заедно, осъзнах, че няма да бъда с никоя друга, дори от това да зависеше съдбата на Ранафер." Той не е успял да убеди Итен да остане, не е успял да предотврати смъртта на майка ми, но аз ще спра Мая.

Вече я виждам. Прекрасна е - толкова мъничка, толкова изящна, люспичките ѝ проблясват в любимото ми тъмносиньо, когато в тях се отрази слънчев лъч. Прилича на статуетките, които колекционира Илилан. Мая забавя скоростта си, когато наближава вихъра на Вортекса и зависва до него. Вече съм достатъчно близо за да чуя думите ѝ.

— Ако се слея с теб, това ще поправи ли стореното от мен, ще спаси ли Ранафер и Алтара?

Тя КАКВО!?! Да не би да е повярвала на приказките на изкуфялата Ивеелия, че всяка огледална двойка трябва да се слее с Вортекса!? От шока губя ритъм и пропадам към океана. Озверял, рязко се издигам и чувам:

— Съгласна съм, щом това ще стабилизира и двата свята.

Вихърът я обвива и Мая започва да се връща в човешката си форма. Още е с дрехите си на Наречена. Издигам се по-високо и пикирам, сграбчвайки Мая в лапите си, преди вихърът да я замъкне във Вортекса. Той рязко се свива, а Мая се опитва да се измъкне от лапите ми и да се върне. Аз политам още по-бързо към Ранар. Има много да ми обяснява.

Малко преди да достигнем брега ни застига пулсация от Вортекса и се опитва да ни върне към него. Няма да стане. Създавам хоризонтален портал и в него възвръщам човешката си форма. Озоваваме се на терасата пред стаята ми.

Мая рязко се измъква от ръцете ми и крещи срещу мен.

— Върни ме обратно, Наат. Не разбираш ли, че това е единствения начин всичко да се оправи.

Бесен съм и не го крия.

— Единственото, което разбирам е, че казаното от Ивеелия ти е размътило ума. Набий си го в главата, че дори съдбата на огледалните двойки да е да се слеят с Вортекса и да го поддържат, ние НЕ СМЕ ОГЛЕДАЛНА ДВОЙКА. Ти си моя Наречена. Как можа да си помислиш, че ще ти позволя да отидеш във Вортекса!? Там ще умреш! Веднъж вече едва те измъкнах от вихрите му — крещя на свой ред аз.