Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 17: Хрононишките / част 2 /

Рилдж огледа внимателно създаденото от Мая синьо светещо кълбо и одобрително се усмихна.

— Добре, този път се справи по-бързо. Сега се опитай да промениш цвета му на зелен, докато го смаляваш наполовина.

Мая размърда напрегнатите си рамене. Беше късния следобед и двамата се намираха в новата стая на Мая - изненадата на Наат. Мебелите представляваха смесица от най-доброто на Алтара и Ранафер. Стените бяха облицовани с топло червеникаво-кафяво дърво, високият таван наподобяваше нощното небе на Алтара, в банята царуваше истинска огромна вана и навсякъде имаше живи алтариански растения. Първият порив на Мая, когато снощи Наат я доведе тук, беше да изтича и с умиление да се наведе над импровизираната леха с лареа, създадена пред един от широките сводести прозорци, вдъхвайки аромата им.

— Как!? Как разбра, че това са любимите ми цветя? — попита Мая, а Тедж само се усмихна тайнствено.

После я изведе на терасата към стаята и посочи съседната до нея. Мая разпозна терасата му. Стаята ѝ се намираше непосредствено до неговата, почти на върха на двореца.

— Тази вечер трябва да те оставя, но утре ще те чакам тук, преди да изгрее слънцето.

Така и стана, а след обедното хранене Тедж доведе Рилдж, който трябваше да ѝ помогне да овладее събудилата се Дарба.

Мая се съсредоточи и опита да промени цвета на кълбото, но не успя. Реши да смали размерите, но пак претърпя неуспех. При третия опит, Рилдж я спря.

— Достатъчно за днес. Изморена си и все още се ръководиш от алтарианските схващания, че за да разместиш пространствените нишки, трябва да ги виждаш — това беше първото, с което Рилдж я изненада. Заради активния династичен ген, Мая първо чувстваше, а после виждаше нишките. От тази гледна точка, момичето беше много повече дракон, отколкото човек. — Освен това Пел ще ми стъжни живота, ако разбере, че съм те пресилил още на първия урок. За Наат по-добре да не споменавам.

Вероятно беше прав и Мая си спомни какво видя през стените на сферата, преди те да потъмнеят. Рилдж винаги се държеше приятелски и внимателно с нея и със сигурност не заслужаваше да бъде наказан заради това, че случайно го е видяла в драконовия му облик, разбирайки по този начин за измамата. Любопитството я загложди - как така се получава, че Тедж, който е чернокос се превръща в тъмносив дракон, а албиноса Рилдж в драконовата си форма е черен. Реши да попита.