Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 20: Разследване / част 3 /

— Не! — гордо каза тя. — Аз съм алтарианка, дъщеря на Наместник и зная какво се очакваше от мен на Ранафер. Трябваше да се подкрепяме и да сме единни. Само така щяхме да оцелеем тук. Каалимея може и да е преувеличавала понякога, но го правеше, за да ни сплоти. Да не забравим кои сме. Мая наистина е нарушила забраните и най-лошото – през цялото време е криела от нас и всички на Алтара, че е Одарена. Ние наистина я съжалявахме, но на нея не ѝ пукаше за съжаленията ни. Винаги се държеше така, все едно е нещо повече от останалите. Вече всичко се изясни. Тя постигна целта на баща си – стана Спътница на Наат. Може да ме накажете по вашите закони, но моята вярност е първо към Сарида и Алтара.

Наа я оглеждаха преценяващо известно време, след това Наата меко каза:

— Позицията ти е достойна за уважение, алир Нуумея. Не очакваме от вас да забравите родината и расата си, особено предвид обстоятелствата, които доведоха до осиновяването ви от династията. Ако се потвърди, че действията ти и тези на Хаазея не са нанесли вреда на Мая или Сиилая, няма да ви бъде наложено наказание. Искате ли да кажете още нещо?

Нуумея вирна глава и гордо замълча, но Хаазея започна малко несигурно.

— Аз... искам да попитам как са Мая и Сиилая?

— Сиилая ще се възстанови напълно до ден-два, колкото до Мая... все още не се знае. Отвън ви чакат партньорите ви, които имат заповед да не се отделят от вас до момента на произнасяне на присъдите ви. Излезте.

Когато вратата се затвори зад алтарианките, Каалимея впи поглед в маските на Наа. Фактът, че я оставиха последна, ѝ подсказваше, че Наа ще искат нещо от нея. Реши да започне първа.

— Целият този разпит е фарс. Това, което ни дадохте да изпием, ни принуждава да говорим истината, въпреки че имате показанията на Сиилая. Да, аз направих огненото кълбо. Няма да отричам, че в онзи момент исках да размажа Мая по пода и да я видя как гори жива. Така че да минем към това, за което наистина съм тук. Ще ми предложите по-леко наказание, в замяна на какво?

— Грешиш, алир Каалимея. Нямаме предложение за теб. Ти призна, че си искала да убиеш дъщеря на династията. Наказанието е само едно – смърт — гласът на Наа звучеше равнодушно, но Каалимея познаваше този подход. Те чакаха да им предложи нещо.

— Дори ако в замяна ви издам плановете на Съвета и как той смята да ви принуди да сключите по-изгодни за нас търговски споразумения? — подкупващо рече Каалимея.