Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 28: Ааридж / част 3 /

Час или два по-късно, след като Пел приключва с всички първоначални прегледи и процедури, отнасям Мая в покоите си, уверявайки я, че сме намерили начин да анулираме кръвната клетва. Ааридж нямаше търпение да се гушне за първи път в майка си, но Илилан го посъветва да изчака малко, докато тя научи за съществуването му. После повика Рива и им заповяда да отидат в стаята му, преди Мая да го види. Дракончето нацупено се съгласи, но съм сигурен, че послушанието му ще ми излезе скъпо.

Вече в стаята, Мая ме оглежда и притеснено докосва късата ми коса. Знае, че драконите отрязват косата си само с случаите на силна скръб или загуба.

— Тедж, а платото? Успяхте ли да се справите? Аз не зная какво ми стана тогава, не трябваше да чупя кристала, но...

— Шшш, всичко е наред Мая. Решението да разбиеш кристала беше правилно. По един или друг начин се справихме с последствията. По-добре да видиш сама. Но първо да ти намерим нещо топло. Навън е доста хладно.

Тя невярващо ме поглежда. На Ранафер никога не беше студено. Загръщам я в топла наметка и въпреки протеста ѝ, че чувства само лека скованост, но може да ходи сама, я вземам на ръце. Излизам на терасата и създавам двойно кресло, в което сядаме заедно. Мълча, докато Мая оглежда променения пейзаж около нас. Платото и бездната ги няма, заменени от ширналата се спокойна водна повърхност, но Ранар и планинските върхове около него са почти същите.

— Ние сме сред океана. И... Тедж, Вортекса го няма!!! — ахва Мая и ужасено ме поглежда. — Но без него...

— Той вече не е необходим, любима. Не сме на Ранафер. Сега живеем на Алтара.

Мая притихва.

— Какво се е случил, Тедж? Колко време съм била в сферата? — прошепва Мая.

Облягам се назад и плътно обгръщам Мая с ръцете си.

— Не зная как да го кажа, без да изпаднеш в шок. Затова ще започна от началото. Пел не успя да спре кървенето и за да те запази жива, те потопи в нещо като дълбок сън. Нали си спомняш, че тя създаваше нов модел сфери. Е, сложи те в такава. През това време Илилан откри, че се е образувал разлом под океанското дъно, който ще пресече планината. Морската вода ще залее платото и ще предизвика гигантска експлозия. Със или без счупването на кристала, щеше да се случи, още тогава ти казах, че е само въпрос на време. Евакуирахме всички дракони на платформите, които преместихме над океана. Там бяха в безопасност, докато се подготвим. Аз и Лили изчислихме колко от планината и платото можем да пренесем на Алтара с наш, хоризонтален портал, без да застрашим нейните острови. Изместената вода изпратихме на Ранафер. После прехвърлихме платформите, а накрая и Цитаделата. Тя си остана отделен остров, а Ранар, Линвара и Фарбан, както и част от платото се намират в океана между Кулата и Нарада, образувайки малък континент. Нарекохме го Рафер. Вортекса се разпадна преди шест години, малко след като Цитаделата се извиси на около стотина километра от Кулата, защото вече нямаше нужда от мост между световете. Рафер беше нестабилен, докато здраво не се сля с океанското дъно и през първите две години живеехме предимно на платформите и по бреговете му. После се завърнахме в градовете и ги възстановихме. Днес сключихме ново споразумение със Съвета на Алтара, което ни гарантира мирно съвместно съществуване и определяне на границите, най-общо казано. Искаш ли да ги видиш?