Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 28: Ааридж

6 години след Унищожението

 Алтара

POV: Наат

Океанът на Алтара е съвсем различен от този, който някога съществуваше на Ранафер. Огромен е. Водите му са по-спокойни, по-хладни и кипящи от живот. През първите две години, когато ни беше най-трудно и адаптирахме технологиите си към новите условия, той осигури оцеляването ни.

Да, сега живеем на Алтара. Парчето земя, Рафер, което успяхме да пренесем от нашия свят, стана шестата суша на нея. Това, което остана от Ранафер, след като морската вода заля Огненото плато, е загубено някъде в безкрая. Не зная дали е възможно някога да намерим път към него и да разберем какво се е случило след преселението ни. Може би това ще се случи в бъдещето, а може никога да не намерим родния си свят и той ще остане само в приказките, където ни е отредена ролята на безжалостни завоеватели.

И тогава, и сега хората ни възприемат като нашественици, макар да не нападнахме островите им. Е, почти. Няма да отричам, че имаше десетина неприятни набега към тях през първите месеци след пристигането ни. Немалка част от драконите решиха, че е по-лесно да си вземат наготово всичко, от което се нуждаят. Според това, което те знаят, хората унищожиха нашия дом - Ранафер. Разбирам как се чувстват, но не оправдавам действията им.

Алтарианците също не стояха със скръстени ръце. На няколко пъти опитаха със сила да проникнат на Рафер със сърцераздирателното обяснение, че искат да освободят от плен момичетата от селекцията. Дори Наместниците не повярваха на тези лъжи. За всички беше пределно ясно, че не алтарианките, а кражбата на кристали и технологии, е истинската причина. За да няма повече такива нелепи обяснения и да мога да накажа нарушителите както е редно, предложих на четирите останали алтарианки да им отворя портал към родните им острови.

Хаазея и Нуумея приеха и се върнаха на Велара и Сарида. Семействата им ги посрещнаха с отворени обятия, защото над тях не тегнеше петното на отхвърлени от селекцията, която като цяло се провали. Фериита остана на Рафер заедно с Лиадж. На втората година от пристигането ни, им се роди син. Сиилая се раздели с Хюдж, след като не успя да забременее и започна да учи за възпитателка в детския дворец.

На Ранафер понятието „граница" не съществуваше, но тук се наложи да защитим дома си. Хелините, които се озоваха на Алтара заедно с тази част от платото, която аз и сестра ми пренесохме, станаха идеалната стража. Харесва им да живеят по бреговете и да имат вода в изобилие. Телата им станаха много по-големи и силни. И също както в родния свят, те защитават драконите, ловейки всеки натрапник, осмелил се да доплува до бреговете ни или да отвори портал.