Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 26: Ритуалът / част 3 /

Преди да отговоря нещо, Мая забива зъби в своята половина. Силният вкус я изненадва и тя не бърза да преглътне. Иска да усети всичките му нюанси. Зениците ѝ се разширяват, дишането ѝ се учестява и по страните ѝ плъзва руменина. Бавно преглъща и облизва устните си, вперила поглед в очите ми. Забива пръсти в дланите си, за да не посегне към мен първа.

— Всичко в този момент е истинско, Мая. Аз, ти, желанията, страховете, любовта... омразата — не искам повече да шептя и започвам да свалям дрехите от тялото ѝ. Тя не се съпротивлява.

Когато е напълно гола, разсейвам маската-облик и облеклото на Наат. Оставям единствено верижката с кристала, която не се наемам да сваля. Двамата стоим и се оглеждаме един друг. Гладът ни за плътта на другия заличава всички останали мисли. Придърпвам я към себе си и се впивам в нея. Нямам време за нежности и Мая го разбира много добре. Тя също не ги желае. Забива нокти в раменете ми, хапейки устните ми. Наистина няма никакви задръжки, докато взема всичко от мен отново и отново. Накрая обезсилена притихва и се обляга на гърдите ми. Когато нормализира дишането си, ме поглежда и пита:

— Сега следва да се върнем в Ранар, нали?

Би трябвало, но не искам. В стаята ми тя отново ще се затвори в себе си и ще потъне в проучвания. Ръката ѝ се плъзва по гърдите ми и виждам как повдига кристала, все едно иска да прочете в него присъдата му за случилото се преди малко. И аз се вглеждам, но там няма искри. По изражението ѝ е ясно, че тя също не вижда такива. Мълчанието се проточва и трябва да отговоря на въпроса ѝ.

— Можем да останем тук до изгрева, ако искаш. След това ще стане прекалено горещо за теб.

— Предполагам. Кога ще ме представиш пред династията?

— Утре.

Мая пуска медальона и се надига, оглеждайки се за дрехите си.

— Тогава да си тръгваме. Искам да се изкъпя, а след това ще ми обясниш какво се очаква от мен.

— Мога да ти го кажа още сега. Династията ще се събере, аз и сестра ми ще обявим, че те избираме за моя съродителка и ще ти подаря задължителното за случая украшение. Това е медальонът, който носиш сега. От теб не се изисква нищо друго, освен да го приемеш и да застанеш до мен.

Мая изсумтява недоволно, докато се облича.

— Четох как Наат или Наата избират съродител. Искам да зная какво ще предприемеш и какво се очаква от мен, за да се справим с бедствията, които неминуемо ще продължат.