Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 27: Унищожението

После усещам зараждащ се тътен дълбоко под повърхността на Ранафер. Скалите до нас започват да вибрират, а дребните камъчета започват да подскачат и да се сбират на купчинки. Това никога не се наблюдава при земетресение. За момент всичко утихва, а после се отеква страховит, оглушителен гръм. Мая притиска ръце до устата си и уплашено отстъпва назад. По-далеч от мен.

И добре, че го прави, защото инстинктивно приемам драконова форма. Сграбчвам Мая, притискам я до гръдния си кош и стремглаво набирам височина. След няколко минути ударната вълна, породена от каквото там е експлодирало, ме застига. Преобръща ме няколко пъти, но вече съм достатъчно високо и дори свивайки крилата до тялото си, няма да се разбия в земята. Фронтът на вълната отминава, а с ураганния вятър след нея мога да се справя. Разпервам отново криле и се устремявам все по-нагоре.

Когато излизам от зоната му, за първи път си позволявам да погледна към повърхността. Докъдето мога да видя, платото е осеяно с алената паяжина на новоотворилите се разломи. Високи фонтани от гореща, жълтооранжева лава изригват от точките, където те се пресичат. Очаквах да има един централен, от който водят началото си останалите, но такъв не виждам дори с драконовото си зрение. Всички изглеждат независими.

Това е много лошо. Аз, Лили и някои от Съпровождащите ни, които са достатъчно силни, бихме могли да укротим навреме един, дори два големи разлома, но е невъзможно да се справим с мрежата, покриваща повече от една трета от платото.

Мисълта, че катаклизмът е резултат от счупването на кристала, упорито дълбае съзнанието ми, но се старая да я потисна. От няколко дни данните сочеха, че нещо голямо набира сили в недрата на платото. Рилдж и останалите експерти бяха единодушни, че рискът за платформите е огромен, затова ги изтеглихме от платото. Сега са събрани около Кует, на безопасно място високо в планината.

И въпреки това не може да е съвпадение, че всичко започна минути, след като Мая разби кристала. Има още нещо, което не знаем. Някакъв фактор, който аз и Лили не виждаме или за когото не сме се досетили. Откакто го наблюдаваме пряко, кристалът винаги пораждаше аномалия, преди да настъпи бедствие. Но сега такава нямаше, иначе щях да я усетя. Хрононишките също не просветнаха. Дори аз да не ги бях видял, Мая щеше да ги види.

Мая... тя се раздвижва в лапата ми и чувствам отчетливо ужасът, който я завладява, виждайки повърхността под нас. Няма причина да оставам повече тук. Отварям портал към Ранар, без да ми пука за забраната на платото да се създават портали. Едно локално земетресение или разлом в повече няма да влошат положението.