Приказка за Ранафер и Алтара (2). Прокълната любов

Глава 28: Ааридж / част 2 /

За момент ми се иска да сваля маската-облик, която вече нося постоянно. Не я разсейвам, дори когато спя. Дори синът ми не ме е виждал без нея. Не знае името ми, както аз не узнах името на баща ми. За него съм само Наат. Тедж и лицето му изчезнаха за всички.

— Какво видя? — питам с по-нормален тон. Ако Ааридж ми разкаже, ще зная, че лъже.

— Няма да ти кажа. Така мога да променя бъдещето — дава единствения верен отговор синът ми. — Рилдж обаче каза, че е истинско видение, като неговите.

Неочаквано появилата се надежда Мая да се събуди, е по-силна от опасенията ми, че присъствието на детето на платформата, където всичко е уточнявано вече безброй пъти, ще провали подписването. Винаги мога да договоря нова дата, макар че това ще ми струва някои отстъпки.

— Така да бъде, — съгласявам се аз — но трябва да се облечеш наистина подходящо и да летиш сам до платформата. Рилдж показа ли ти как да заплиташ нишките на церемониалното облекло?

Ааридж нищо не отговаря и нетърпеливо създава визията си на елир. Поправям някои дребни детайли. Скоро на терасата идват Лили и останалите. Само Рилдж не е изненадан от присъствието на сина ми. Прелитаме петдесетте километра до платформата, но когато стъпваме на нея, оставаме в драконовата си форма. Срещу нас се отваря портал и членовете на Съвета излизат.

Виждайки малкия черен дракон между мен и Илилан, Вииран се усмихва. Очаквам Аалея да каже нещо, защото тя е официалния говорител на Съвета, но Леерия Шау Сарида високо заявява:

— Договорихме се днес да присъстват равен брой хора и дракони. Дракончето няма място тук. За мен протоколът на срещата е нарушен и тя следва да бъде прекратена.

Готова е да го направи веднага, преди порталът да се е затворил, но бащата на Мая я спира.

— Протоколът не е нарушен, Леерия. Равен брой сме. Детето е син на Наат, но е наполовина човек, наполовина дракон. След години той и сестра му ще са следващите Наат и Наата. Дори е много добре, че присъства на срещата. Това ще осигури приемственост на съглашението.

Вииран тръгва към нас, докато майката на Нуумея и останалите оглеждат преценяващо сина ми, търсейки нещо човешко в него. Той не ги улеснява и продължава да стои в драконовата си форма. Дядо му усмихнато го подканва: